Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо.
_Волтер

Стетоскопът не е нищо повече от култов предмет. Като уред той носи повече вреда, отколкото полза.
Несъмнено е, че с помощта на стетоскопа могат да се предават заразни болести от пациент на пациент.
Затова почти няма толкова опасна болест, която да не може да бъде заподозряна или диагностицирана без стетоскоп.

В НАШИ ДНИ, АКО НАБЛЮДАВАТЕ КАК ЛЕКАРЯТ ПРЕМИНАВА ОТ СТАЯ В СТАЯ, ОТ ПАЦИЕНТ НА ПАЦИЕНТ, ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА СИ МИЕ РЪЦЕТЕ, А ПОНЯКОГА - НЕ. 
Лекарите пренебрегват миенето на ръцете, с изключение на тайнството на операцията, където това е част от ритуала. Обикновено те се движат мимоходом от болен към болен, държейки в ръце шпакли, спринцовки и пренасяйки частички от тъкани на пациентите. Но те смятат, че в самите тях има нещо уникално чисто, затова не си мият ръцете, преминавайки от пациент на пациент.  Лекарите, също така, изпитват огромно доверие към шапчиците, маските, гумените ръкавици, макар че на нито едно от тези средства никак не бива да се доверявате.  МАСКИТЕ ТАКА СЕ ЗАЦАПВАТ ЗА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ МИНУТИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ, ЧЕ СТАВАТ ПОЧВА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА БАКТЕРИАЛНИ КУЛТУРИ, А НЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ТЯХ.  Гумените ръкавици също се замърсяват често.    Бяло не значи чисто.    СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА ПОСТЕЛЪЧНОТО БЕЛЬО. БЕЛЬОТО МОЖЕ ДА Е ИЗПРАНО, НО МАТРАЦИТЕ И ВЪЗГЛАВНИЦИТЕ - НЕ.    Въобще, като цяло, вашите шансове да получите инфекция в болницата са примерно едно към двадесет. Това е по най-скромни оценки. Половината от болничните инфекции се предават чрез медицинското оборудване, например, катетри, спринцовки и игли за венозни инжекции.
(_{Преди навлизането на тези инструменти в широка употреба през 1965, инфекции, предавани чрез медицински инвентар, практически нямаше}).

Ежегодно от вътреболнични инфекции умират около 15 000 души. Както и при смъртните случаи, предизвикани от медикаменти, сътрудниците на болницата ще манипулират статистиката, ако тежко болен пациент умре от вътреболнична инфекция.  Вашите шансове зависят също и от това, с каква цел сте в болницата. Ако сте отишли за операция, ще се подложите на опасности не само в операционната. Организмът, сериозно отслабнал след операцията, няма да може да се бори с инфекцията. Ако имате рана или изгаряне - вие също сте по-слаби, а това значи - изложени на инфекции в по-голяма степен.    Според моя опит, едно към двадесет - това е минималното ниво на риска от заразяване с инфекция. Виждал съм епидемии, които се разпространяваха по болниците толкова бързо, че се налагаше да се изписват пациенти. Детските и родилните отделения са най-уязвими.    Ще разкрия една страшна тайна -  НАЙ-ОПАСНОТО МЯСТО В БОЛНИЦАТА - ИМАМ ПРЕДВИД ЗА ПАЦИЕНТИТЕ - ТОВА СА ОТДЕЛЕНИЯТА ЗА НОВОРОДЕНИ, КЪДЕТО НИТО ЕДИН ПАЦИЕНТ НЯМА ИМУНИТЕТ СРЕЩУ БАКТЕРИИТЕ (ОСОБЕНО ТЕЗИ, НА КОИТО Е ОТКАЗАНО ПРЕДАВАНЕТО НА ИМУНИТЕТА ЧРЕЗ КЪРМАТА).    Макар болниците да са толкова наводнени от бактерии, аз рядко съм се сблъсквал със случаи, в които отговорността за епидемията да е понесена от лекарите или персонала.  Винаги я стоварват върху посетителите! Неизбежно следствие от епидемията е ограничаването на времето за посещения. Но отстраняването на посетителите е само половината от работата. За пациентите също би било по-добре да бъдат отстранени от болницата.    БОЛНИЦИТЕ СА ОТРОВЕНИ НЕ САМО С МИКРОБИ.  Помните ли, тъй като болниците са храмове на Съвременната Медицина, там има в изобилие всякакви опасни химикали, които лекарите толкова обичат да използват. Имайки на разположение толкова медикаменти, лекарите просто са принудени да ги използват. Което и правят. Всеки пациент в болницата получава средно 12 различни медикамента. Дори ако не ви натъпчат с медикаменти до смърт или инвалидизация, знайте, че наоколо витаят още маса химикали, които могат да ви направят не съвсем здрави. Първо, дори ако лекарят не ви назначава медикаменти, други лекари ги назначават на своите пациенти. В лабораториите и пречиствателните съоръжения се използват отровни разтворители. Вашето здраве заплашват, също така, лесно запалимите вещества и радиоактивните отпадъци.    Ако болниците работеха на такова високо ниво, за каквото претендират, ние с вас бихме могли да се отпуснем и да не мислим за тези опасности.    НО, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, БОЛНИЦИТЕ СА ОБРАЗЦИ ЗА НЕМАРЛИВОСТ.  В болниците се правят толкова много елементарни грешки - когато трябва да се избере отговор от 2-3 варианта и се избира неправилният - че просто изпадаш в ужас при опита да пресметнеш вероятността от комплексни грешки!    В БОЛНИЦИТЕ ОБЪРКВАТ ВСИЧКО, В ТОВА ЧИСЛО И ПАЦИЕНТИТЕ.  Преди много години моят брат постъпи в болница за операция на херния. Операцията беше назначена за 11 часа сутринта и аз отидох при него към 9.30 часа. Но него го нямаше в стаята. Веднага разбрах какво е станало и изтичах долу, в операционната. Както си и мислех, той беше там - вместо друг пациент. Спаси го само това, че този друг пациент трябваше да бъде жена - на нея й предстоеше операция за отстраняване на матката.    ДРУГА ЕДНА ОПАСНОСТ НА БОЛНИЦИТЕ Е ВЕРОЯТНОСТТА ДА СТАНЕТЕ ЖЕРТВА НА НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ.  В една от крайградските болници на Пенсилвания работници, които прокарвали инженерни мрежи в реанимационното отделение, случайно неправилно обозначили линиите, по които се подавали кислорода и азотния окис. Докато забележат това, на пациентите, които трябвало да получават азотен окис, се подавал кислород, а тези, на които бил нужен кислород, получавали райски газ. На персонала на болницата била необходима половин година, за да открие проблема.    Болничната администрация признала вината си за 5 смъртни случая, предизвикани от тази неизправност, но заявила, че други 35 смъртни случая в реанимацията по време на тези 6 месеца не били свързани с объркването в системата за подаване на газове. Някои от пострадалите уж били вече мъртви при пристигането си в болницата, а останалите били в толкова тежко състояние, че все едно кислородът нямало да им помогне. Ако ви се е сторило, че това прилича на фалшифициране на данни с цел прикриване на лекарска грешка по немарливост, довела до смърт, значи сте разбрали намека ми.    РАБОТАТА НА ПОВЕЧЕТО БОЛНИЦИ Е ОРГАНИЗИРАНА ТОЛКОВА ЛОШО, ЧЕ УБИЙСТВОТО СТАВА ЯВНА И НЕПОСРЕДСТВЕНА ОПАСНОСТ, ПРОИЗТИЧАЩА ОТ ТЯХ.  Доказателствата?  Моля. Например, принудително поставените инжекции с парализиращи медикаменти във военната болница на Администрацията за ветераните в Мичиган. Смъртоносно опасните медикаменти бяха толкова леснодостъпни, а техният отчет и контрол - толкова слабо организирани, че болницата се оказала неспособна сама да издири виновните. Наложило се да извикат ФБР.    Ако искате да извършите идеалното престъпление, направете го в болницата.    РАЗБИРА СЕ, ВЕЧЕ ИМАХТЕ СЛУЧАЙ ДА СЕ УБЕДИТЕ, ЧЕ ИЗВЪРШВАЙКИ УБИЙСТВО, БОЛНИЦИТЕ ИЗЛИЗАТ СУХИ ОТ ВОДАТА. АКО НЕ ВИ ДОВЪРШАТ МЕДИКАМЕНТИТЕ, МИКРОБИТЕ, ОПЕРАЦИЯТА, ХИМИКАЛИТЕ ИЛИ НЕ СТАНЕТЕ ЖЕРТВА НА НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ, ТО ИМАТЕ ОЩЕ И ОТЛИЧНИЯ ШАНС ДА УМРЕТЕ ОТ ГЛАД.   По време на една от първите масови проверки за скандалното положение с храненето в лечебните заведения беше проверен всеки опериран пациент от голяма градска болница в Бостън. Проверката засягаше само съдържанието на белтъци и калории в храната, т. е. това беше най-обикновен тест, показващ получава ли човек достатъчно белтъци и калории за определен период от време. Той не включваше проверка на съдържанието на витамини и минерални вещества. Въпреки това, се оказа, че половината от пациентите, претърпели операция, получават недостатъчно белтъци и калории. А половината от тези пациенти жестоко гладуват. Те бяха хранени толкова лошо, че това пречеше на тяхното оздравяване и удължаваше престоя им в болницата.    Недостатъчното хранене довежда човека до състояние на абсолютна безпомощност пред лицето на всяка болест. Добавете към това вътреболничните инфекции и напрежението и ще имате готова рецепта за бедствие.  Разбира се, ние само можем да се досещаме за истинския размах на катастрофата. Причината за тези смъртни случаи лекарите скриват точно така, както и за смъртните случаи от страничните действия на медикаментите, за нещастните случаи и за другите причини за смърт, свързани с лечението. Защо хората в болниците недояждат? Колкото и лоша да е болничната храна, все пак ако пациентите я изяждаха, това по-скоро би ги спасило от липсата на белтъци и калории, която беше разкрита в хода на проверките.    Но проблемът е там, че пациентите не ядат. Никой не следи дали те ядат. В най-добрия случай подносът с храната се слага до масичката на леглото. И стои там. В най-лошия случай болничният режим и медицинските сестри прилагат всички усилия пациентите да не се докоснат до храната - вървете да дадете кръв за анализ, вървете на процедури, вървете да направите клизма, получете медикаментите си, идете тук, идете там!    В ХРАМА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА СЕ ПРАВИ МНОГО ЗА ТОВА ПРОСТО ДА ИЗГУБИТЕ АПЕТИТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ОПАСНОСТИ, НА КОИТО ВИ ИЗЛАГАТ БОЛНИЦИТЕ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ, СА НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНИ ОТ ФИЗИЧЕСКИТЕ.    Независимо дали съзнавате това, или не, но и процедурите, и самата болнична атмосфера по-скоро ще предизвикат срив на силите и духа ви, но не и да вселят надежда и да окажат подкрепа. Тук няма откъде да дойде оптимизъм - вие виждате лицата на страдащи и умиращи, а също лицата на тези, които трябва да наблюдават техните страдания и смърт. Виждате обезличени болнични служители, превърнали се в роботи. И вас ви обезличават в приемната, превръщайки ви в набор от цифри и симптоми, които дори не са ваши, а на лекаря. Вие оставяте зад вратите на болницата обикновения свят и собствената си индивидуалност.    Вие буквално сте принудени да оставите всичко зад гърба си в момента, когато в приемната свалят от вас дрехите и личните вещи -атрибутите на вашия настоящ живот - и ги заключат в шкафа. На вашия минал живот не дават да се промъкне до вас и като ограничават времето за посещения на роднините в болницата до съвсем кратки интервали.    Ефектът от всички тези психологически инжекции се състои в това, че вие губите всяка способност да контролирате своето здраве. Вашите похитители ви изолират, отчуждават, наплашват, потискат и като цяло ви карат да се чувствате толкова неуверени, че сте готови да се подчинявате на всяко тяхно желание.    ТОВА АГРЕСИВНО ИЗОБИЛИЕ ОТ БОЛНИЦИ Е НУЖНО ЗА УДОБСТВО НА МЕДИЦИТЕ, А НЕ ЗА ХОРАТА, ЗА КОИТО, ВСЪЩНОСТ, ТЕ СА СЪЗДАДЕНИ.  Болниците са започнали като „приюти за бедни", където лекарите можели да изпращат пациенти, неспособни да заплатят за медицинските услуги. След известно време лекарите съобразили, че ще им бъде по-удобно да приемат всички свои пациенти на едно място, където има всичко необходимо. Естествено, докато медицината ставаше все по-малко индивидуална и по- механистична, тя също така започна все повече да позволява на лекаря да управлява пациентите така, както на него му е удобно. Всеизвестно е, че лекар, приемащ пациенти амбулаторно, трябва да бъде по-проницателен и опитен. Талантът и разсъдливостта станаха рядка стока сред лекарите, а болниците преживяват разцвет. Застрахователните компании изпращат хората в болниците, отказвайки да заплащат за амбулаторно лечение.    Преди известно време стана ясно, че у нас има просто твърде много болници и че хората въобще не трябва да прекарват в тях толкова време, колкото сега се смята за нормално.    МНОГОБРОЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПРЕСТОИ В БОЛНИЦАТА В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ СА НЕНУЖНИ.  Нито 5, нито 3, нито дори половин ден в болницата за раждане на дете в най-добрия случай не са нужни. Обикновено това е вредно и за майката, и за детето.  По данни от научната литература, продължителността на полезния престой в болницата за сърдечно болните пациенти стремително се съкращава.  Докато лекарите посочват изследвания, говорещи, че месец престой е минимумът, сега ние стигаме до извода, че триседмичното лечение с нищо не е по-добро от двуседмичното, а една седмица е още по-добре и че пациенти, които се лекуват вкъщи, на крака, се чувстват по-добре!  Дори Асоциацията на американските болници признава, че у нас има повече легла, отколкото е нужно, така че може да си представите доколко за този, който действително разбира същността на случващото се е очевидно прекалено голямото количество болници.    РАЗБИРА СЕ, АСОЦИАЦИЯТА И ДРУГИТЕ АГЕНЦИИ НА ЦЪРКВАТА ПОЛАГАТ ВСИЧКИ УСИЛИЯ, ЗА ДА ПРЕДПАЗЯТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ОТ НАУЧАВАНЕТО НА ТЕЗИ ФАКТИ.    Неофициално финансирана (от тези пари, които ние плащаме на болниците), Комисията по професионална и болнична дейност създаде компютърна база данни за това, което се случва в американските болници, включвайки сравнителни данни за нивото на смъртност от медицински процедури, нещастни случаи, вътреболнични инфекции, лекарски грешки - за всичко, заради което трябва да се страхуваме от болниците. Но опитайте се дори крадешком да погледнете тази база данни. Комисията я пази с усърдие, на което би завидяло и правителството.    По разбираеми причини, отговаряйки на въпроса защо тези данни са засекретени, официалните лица на Комисията и Асоциацията на американските болници казват, че „тази информация може да бъде невярно изтълкувана, което ще забави аналитичната работа, която трябва да доведе до подобряване на ситуацията". ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ЩЕ ИЗТЪЛКУВА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ТОЛКОВА „НЕВЯРНО", ЧЕ ЩЕ РАЗБЕРЕ ВСИЧКИ НЕДОСТАТЪЦИ НА БОЛНИЦИТЕ И НЯМА ДА СЕ ОСТАВИ ДА ПОПАДНЕ В СМЪРТОНОСНИЯ КАПАН. И ВЕЧЕ, РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЩЕ „ЗАБАВИ ПОДОБРЯВАНЕТО", ЗАЩОТО НЯМА ДА ИМА КАКВО ДА СЕ ПОДОБРЯВА - БОЛНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЗАКРИТИ!    СПОРЕД ОФИЦИАЛНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА, НАЙ-ДОБРАТА БОЛНИЦА Е ТАЗИ, КОЯТО АКТИВНО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, Т. Е. ТАЗИ, КЪДЕТО ИМА МНОГО СТУДЕНТИ, МНОГО СПЕЦИАЛИСТИ, МНОГО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА.    Тази гледна точка би могла да бъде вярна преди 30-40 години, когато в обществените болници се случваха някои приятни дребни неща.  В НАШИ ДНИ ТОВА Е АБСУРД, СТИГА ДА НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СТЕ В РОЛЯТА НА ОПИТНИТЕ ЖАБИ, РАЧЕТА, СВИНСКИ ЕМБРИОНИ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ.    Ако ви трябва болница с най-много вътреболнични инфекции, грешки в изследванията, грешки при раздаване на медикаментите, болница, където често объркват пациентите и където се нанасят най-дълбоките психологически травми - постъпете в болница към университет или научно-изследователски институт.    АКО ИСКАТЕ ДРУГИ ХОРА ДА ВИ ИЗПОЛЗВАТ ЗА СВОИ ЦЕЛИ - ЗА ДА ПОКАЖАТ КАК ПРАВИЛНО (ИЛИ НЕПРАВИЛНО?!) СЕ ИЗВЪРШВА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРОЦЕДУРА ИЛИ ЗА ДА ПРОВЕРЯТ ВЪРХУ ВАС ДЕЙСТВИЕТО НА НЯКАКЪВ МЕДИКАМЕНТ, НЯМА ДА НАМЕРИТЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ОТ УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА.    НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ИЗБОРА НА БОЛНИЦА ВЪОБЩЕ, ЗАЩОТО ПАЦИЕНТИТЕ ГИ ЛЕКУВАТ НЕ БОЛНИЦИТЕ, А ЛЕКАРИТЕ. ИЗБИРАЙТЕ ЛЕКАРЯ.    Ако сте избрали добрия лекар, има голяма вероятност той да избере добра работилница, за да приложи своето изкуство. Повечето лекари, които са ми известни и попадат в категорията добри, прекарват много малко време в големите учебни и научни центрове.    В НАШИ ДНИ, АКО ПОНАБЛЮДАВАТЕ КАК ЛЕКАРЯТ ПРЕМИНАВА ОТ СТАЯ В СТАЯ, ОТ ПАЦИЕНТ НА ПАЦИЕНТ, ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА СИ МИЕ РЪЦЕТЕ, А ПОНЯКОГА - НЕ.  Понякога той заради реда слага ръцете си под струята вода, но не е това, което действително е нужно. Вашият компаньон трябва да проследи лекарят да си измие ръцете много старателно преди да ви докосне. КОЙ ЗНАЕ КЪДЕ СА БИЛИ РЪЦЕТЕ МУ, ДОКАТО ДОЙДЕ ДО ВАС! 

ХРАМОВЕТЕ НА СМЪРТТА - Д-р Робърт Менделсон