Постинг
04.08.2021 08:56 -
Инспирирано от Единствената
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 914 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2021 08:56
Прочетен: 914 Коментари: 4 Гласове:
-1
Последна промяна: 04.08.2021 08:56
Проникваш в сърцето ми -
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш -
среднощен крадец.
И там - зад пердето,
проблясва камата
за удар невидим в гръдния кош.
Така ще живея щастлив,
докогато
изтеглиш от мене
фаталния нож.
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш -
среднощен крадец.
И там - зад пердето,
проблясва камата
за удар невидим в гръдния кош.
Така ще живея щастлив,
докогато
изтеглиш от мене
фаталния нож.
то разтърсващо направо, приятелю.
цитирайrosiela написа:
Младене, то разтърсващо направо, приятелю.
Може би е носител на лек криминален оттенък.
Прониква в сърцето не с нежни думи, а с нож в ръката...
И обсебеният е щастлив.
Може би има и такова мъжко щастие?!
Приятно изненадваш, Мисана!
цитирайИ обсебеният е щастлив.
Може би има и такова мъжко щастие?!
Приятно изненадваш, Мисана!
zemja написа:
Уникална Единствена! Прониква в сърцето не с нежни думи, а с нож в ръката...
И обсебеният е щастлив.
Може би има и такова мъжко щастие?!
Приятно изненадваш, Мисана!
И обсебеният е щастлив.
Може би има и такова мъжко щастие?!
Приятно изненадваш, Мисана!
Нима любовта не пробожда сърцето като нож?