Когато започнах третото си, въодушевено вече от примера им гладуване, бях преминала трийсетте и бях успяла да се запася с няколко хронични заболявания, най-мъчителното от които беше силното ми късогледство (-9,75 диоптъра), съпроводено с пробита ретина, спасявана неколкократно с лазерна хирургия. След осмия ден усетих неудобството на собствените си очила и ги свалих с облекчение като прекалено тясна дреха.   През това време работех усилено без тях, а когато на деветнадесетия ден реших да изляза от къщи и понечих да ги сложа отново, получих силен световъртеж и главоболие. Помислих си, че от гладуването съм качила диоптрите, въпреки че виждах без очила, и още на другия ден отидох на лекар. За мое изумление зрението ми бе коригирано до -2,75 диоптъра, за което не получих никакво обяснение от лекарите освен неясни догадки за особеност на акомодацията. Опитът ми да споделя за проведеното гладуване просто ги разсмя и припряно ми издекламираха съдържанието на учебния материал по ОЧНИ БОЛЕСТИ - след 45- годишна възраст късогледството се компенсира с далекогледство. Това трябваше да се случи с мен едва след 10 години, а те се опитваха да открият несъществуващи симптоми, само и само да поставят дадено псевдозаболяване в някои от разделите на медицинската класификация. Вече шест години живея с новото си зрение. Междувременно незабелязано изчезнаха и оплакванията ми от останалите хронични заболявания. Открила вкуса на естествената природна храна, неусетно станах вегетарианка, а децата ми съвсем непринудено също предпочитаха растителна храна. Когато се случеше да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посягаха само към плодове или течности. Новият начин на живот хармонизира бита и социалните ми отношения. За книгата на Лидия не успях да намеря български лекар, който да стане рецензент. Веднага щом разберяха, че става дума за нестандартни методи на лечение, представителите на стандартната медицина отказваха подобен ангажимент, като категорично отричаха възможността за такова лекуване. А в дома на Лидия излекуваните се увеличаваха, щастливи в своето спасение. Рецензент на книгата стана световноизвестният руски учен професор Юрий Николаев, сам основател на клиника за лечение с глад.
Повече за гладолечението ,прочетете ТУК