Във подлеза на метростанция “Аврора”,
където денонощно движеха се хората,
живееше човек на име Кольо.
Той бе на петдесет и пет. И бе самичък.
Така се бяха случили нещата,
че никога семейство не създаде.
Отраснал бе по домове, а после стана тъй,
че и любимата му го предаде.
Не издържа човекът, свърши му се силата,
пропи се, работата си изгуби, и квартирата...
А демокрацията с неудачниците не е мила.
Зад борда ги изхвърля, и безмилостно ги смила.
Така оказа се на улицата Кольо.
Със две торби багаж. И котаракът Гоя.
И той бе сам на този свят. Събраха се двамина.
И на любим художник кръсти го...
Във подлеза намериха подслон в една студена зима.
Понякога ги гонеха, и ритаха ги често.
Но и човеци случваха се, все подаваха по нещо...
Забързани, улисани във грижи и проблеми,
когато минете през метростанция “Аврора”,
към ъгълчето тъмно в подлеза се взрете,
и там ще забележите човека Кольо.
Макар небръснат, мръсен и пиян до козирката,
той е добър човек, отритнат от съдбата.
И току виж след някакъв случаен поглед
се измагьоса чудо - и Човек се случи с Кольо.
Повярвайте, че чудесата са възможни.
Когато хората не са невидими.
Когато гледат и се виждат.
Светът ще стане по-добър.
Когато Кольо с Гоя станат видими. 

Не може да има такава метростанция "Аврора". Най–малкото защото под земята зората не наднича, а всъщност заради аналогията с крайцера "Аврора", тоест по политически и идеологически съображения.
А Кольо е аристократ на духа. Като се вгледаш в лицето и очите му, ще откриеш, че там има повече интелигентност, отколкото у някой политик например.
В съседното на моето село един такъв прошляк ми рецитира Хайне. А аз от Хайне нищо не знам. После проверих и се убедих, че не си е измислял.

Художествена измислица е името. Но не е избрано случайно. А напълно умишлено е именно "Аврора". А аналогията в посока звезда-светлина...
Аз също познавах един пияница, който рецитиреше поеми без грешка. Знаеше десетки. Беше атракция и с удоволствие изпълняваше поетични желания на слушателите, стига да му бяха в репертоара. За съжаление той не срещна своя Човек. Както много други "кольовци". А може би някои от тях биха имали своя шанс, ако бяха забелязани от своя Човек.

Да се пръкнеш на този свят сам, нежелан и сам да си отидеш пардон с "Гоя". Избор да бъдеш сам, вечно пиян, мърляв и по тъмните ъгли. По- трудно е да се бориш, да искаш от живота дом, работа, семейство, деца и домашен уют. По- лесно е така несретник, алкохолик, битник и пройдоха. Да, не на всеки се получава, да има лоши дни и периоди, но нали за това сме изпратени на майката Земя- с някаква мисия и цел.
Не трябва да живуркаме, а да живее с гордо вдигнати глави и самочувствие, че имаме още какво да дадем на нашето общество, пък било като пишем или цитираме стихове.

Често такива хора сами са се докарали до плачевното си състояние. Нюанси много, съдби разни. Важното е да ги забележим. Понякога е нужно съвсем малко. И не винаги материално. Внимание. Жест. Възможност. Добра дума. Нещо дребно може да обърне живота на някого. Когато видим в него добрия човек. Това беше идеята.

Maria Daines - Chained To You

Умираме ли, мамо? Ти кажи.
Така ли идва краят, че не зная!?
Дори не знам животът как върви,
и даже не успях да го позная.
Защо умирам, мамо? Ти кажи.
Дори лице със лапа не погалих.
Не вкусих обич, ласка и дори
в една прегръдка обич не оставих
Умираме ли, мамо? Не тъжи.
В полетата на Господ ще играем.
Спокойно мамо, няма да боли.
След хората за Ада си мечтаем.

© Владимир Йосифов.
( valdo valdo)

"Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните" Джордж Бърнард Шоу