И всички думи, с които оправдаваме слабостите си са само думи, защото тези, които ги привеждат в действие са точно тези, които мразим. Сложно ли е? Ми то всичко не е за всеки. Включително и политическите коментари. Иначе клакьори на политически мантри дал Бог. Ама мисленето...мисленето де го? То и то не е за всеки. Всъщност.

    Искаме да няма голямо разделение на бедни и богати. Искаме да няма огромна маса хора на държавната хранилка. Искаме да не работят корупционните схеми. Искаме задкулисието да работи за интереса на държавата, а не за техния собствен интерес. Искаме административна и битова подредба на държавата ни... Искаме. А за кого гласуваме? А защо си продаваме гласа? И не само циганите го правят. Прави се и на по-високо ниво за по-голямшка цена. Прави се.

    Всеки народ си заслужава управниците. И всеки управник си заслужава народа.

    Дразним се, че всичко е пари, но и ние правим всичко за пари. Не ли? Ае да не се лъжем! Нали не обичаме да ни лъжат? Ама много не обичаме! Защо тогава следваме тези със сладките приказки, които не са баш истински и отсвирваме тези с гадните истини. Обичаме да ни лъжат, дами и господа! Обичаме! Щото там, в света на лъжите е по-розово и по-уютничко. И се оставяме да ни водят натам. После се сърдим, че ни били излъгали. Ми що шеш там?

    Иначе на помпозни приказки сме много добри. Само дето от другите изискваме това, което ние не им даваме. К’вото повикало, такова се обадило. Нали знаете?

    Всеки народ си заслужава живота, в който живее. Ай, честито!