Ибупрофен Алхемия се прилага само след оценка на съотношението полза-риск в следните случаи:
- системен лупус еритематодес (SLE) или други автоимунни заболявания;
- вродено нарушение на метаболизма на порфирин (например остра интермитентна порфирия);
- през първото и второ тримесечие на бременността;
- кърмене.
...................
Ибупрофен Alchemia е противопоказан при пациенти със:
- свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества на Ибупрофен Alchemia  
- предишни реакции на свърхчувствителност (например астма, ринит, уртикария или ангиоедем) към ацетилсалицилова киселина или други НСПВС
- анамнеза за стомашно-чревен кръвоизлив или перфорация във връзка с прекарана терапия с НСПВС
- активна или неотдавна прекарана пептична язва/кръвоизлив (два или повече изявени епизода на доказана улцерация или кървене)
- тежка чернодробна или тежка бъбречна недостатъчност
- тежка сърдечна недостатъчност или коронарна болест на сърцето
- последното тримесечие от бременността (виж т. 4.6)
- значителна дехидратация (причинена от повръщане, диария или недостатъчен прйем на течности)
- цереброваскуларни или други активни кръвоизливи и
- неизяснени смущения в хемопоезата
- деца под 6-годишна възраст.
...........
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Едновременната употреба на Ибупрофен Alchemia с НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа-2 трябва да се избягва.
Болните от астма трябва да се консултират с лекар преди да приемат ибупрофен (виж по-долу).

 
Нежеланите лекарствени реакции могат да се сведат до минимум, ако се използва най-ниската ефективна доза в продължение на възможно най-краткия срок, необходим за овладяване на симптомите (виж т. 4.2. и гастроинтестиналните и сърдечносъдови рискове по-долу). Пациентите, лекувани продължително време с нестероидни противовъзпалителни средства трябва да се изследват редовно за появата на нежелани реакции.

Ибупрофен Alchemia се прилага само след оценка на съотношението полза-риск в следните случаи:
- системен лупус еритематодес (SLE) или други автоимунни заболявания;
- вродено нарушение на метаболизма на порфирин (например остра интермитентна порфирия);
- през първото и второ тримесечие на бременността;
- кърмене.

Необходимо е специално внимание в следните случаи:
- гастроинтестинални заболявания, в това число хронични възпалителни интестинални
заболявания (улцеративен колит, болест на Крон);
- сърдечна недостатъчност и хипертензия;
- намалена бъбречна функция;
- увредена чернодробна функция;
- нарушена коагулация на кръвта;
- алергии, сенна хрема, хроничен оток на носната лигавица, аденоиди, хронична обструктивна белодробна болест или бронхиална астма;
- веднага след сериозна хирургична интервенция.

Гастроинтестинално кървене, улцерация и перфорация
За гастроинтестинално кървене, улцерация или перфорация с възможен фатален изход се съобщава при употреба на всички нестероидни противовъзпалителни средства по всяко време на лечението, със или без предупредителни симптоми или анамнеза за сериозни гастроинтестинални инциденти в миналото.
Рискът от гастроинтестинално кървене, улцерация или перфорация се засилва при увеличаване дозите на НСПВС при пациенти с анамнеза за язвена болест, особено ако е съпроводена от усложнения като хеморагия или перфорация (виж т. 4.3), както и при пациенти в напреднала възраст. Такива пациенти трябва да започнат лечението с най-ниската налична доза.  
За комбинирана терапия със защитни средства (например мизопростол или инхибитори на протонна помпа) трябва да се помисли както при тези пациенти, така и при пациенти, които получават едновременно ацетилсалицилова киселина в ниски дози или други лекарства, които могат да засилят гастроинтестиналния риск (виж по-долу и т. 4.5).
Пациентите с анамнеза за гастроинтестинална токсичност, особено ако са в напреднала възраст, трябва да съобщават за всички необичайни коремни симптоми (по-специално за гастроинтестинално кървене), особено в началния стадий на лечението.
Необходимо е повишено внимание при пациенти, които се лекуват едновременно с лекарства, които могат да повишат риска от улцерация или кървене - орални кортикостероиди, антикоагуланти - варфарин или хепарин, селективни инхибитори на обратния захват на серотонина или антитромбоцитни средства като ацетилсалицилова киселина (виж т.4.5). Ако настъпи гастроинтестинално кървене или улцерация при пациенти, лекувани с Ибупрофен Alchemia , лечението трябва да бъде преустановено.

Нестероидните, противовъзпалителни средства трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с анамнеза за гастроинтестинално заболяване (улцеративен колит, болестта на Крон), тъй като състоянието им може да се обостри (виж T.4.8).

Пациенти в напреднала възраст
Пациентите в напреднала възраст по-често получават нежелани реакции свързани с НСПВС особено гастроинтестинално кървене и перфорация с възможен фатален изход (виж т.4.2).

Сърдечносъдови и цереброваскуларни ефекти
Необходимо е мониториране и консултации за пациенти с анамнеза за хипертензия и/или лека до умерена застойна сърдечна недостатъчност, тъй като се съобщават случаи на задържане на течности, хипертензия и едем във връзка с терапия с НСПВС.
Клинични изпитвания и епидемиологични данни показват, че употребата на ибупрофен, особено във високи дози (2400 mg дневно) и за продължителен период, може да е свързана с леко повишен риск от артериални тромботични събития (например инфаркт на миокарда или инсулт). Като цяло, епидемиологичните проучвания не показват, че ибупрофен в ниски дози (напр. < 1200 mg) се свързва с повишен риск от инфаркт на миокарда.  
Пациенти с неовладяна хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, потвърдена исхемична болест на сърцето, периферна артериална болест и/или цереброваскуларна болест трябва да бъдат лекувани с ибупрофен само след внимателна преценка. Такава преценка трябва да се направи и преди началото на дългосрочно лечение на пациенти с рискови фактори за кардиоваскуларни събития (например хипертония, захарен диабет и пушене).

Кожни реакции
Сериозни кожни реакции, някои от които с фатален изход, в това число ексфолиативен дерматит, синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза са докладвани много рядко във връзка с употребата на НСПВС (виж т. 4.8). Пациентите изглежда са с повишен риск от такива реакции в началото на терапията, като реакциите настъпват в повечето случаи през първия месец на лечението. Приемът на Ибупрофен Alchemia трябва да бъде преустановен при първата поява на кожна реакция, лезии по лигавицата или други признаци на свръхчувствителност.

Ефект върху бъбреците
Ибупрофен може да предизвика задържане на натрий, калий и течности при пациенти, които не са страдали в миналото от бъбречни нарушения поради неговия ефект върху бъбречната перфузия. Това може да причини оток или даже да доведе до сърдечна недостатъчност или хипертония при пациенти с такова предразположение.
Както и при другите НСПВС, продължителното приложение на ибупрофен при животни води до бъбречна папиларна некроза и други патологични промени, свързани с бъбреците. При хора се съобщава за остър интерстициален нефрит с хематурия, протеинурия и понякога нефротичен синдром. Наблюдавани са и случаи на бъбречна токсичност при пациенти, при които простагландините играят компенсаторна роля за поддържане на бъбречната перфузия. При тези пациенти прилагането на НСПВС може да доведе до дозозависимо намалено образуване на простагландини и на второ място, в бъбречния кръвоток, което може да предизвика явна бъбречна декомпенсация. Пациентите с най-голям риск от такава реакция са тези с нарушена бъбречна функция, сърдечна недостатъчност, нарушена чернодробна функция, пациенти приемащи диуретици и ACE инхибитори, и пациенти в напреднала възраст. След като лечението с НСПВС бъде преустановено, пациентите се връщат към състоянието си от преди лечението.

Други предпазни мерки 
Възможно е предизвикване на бронхоспазъм, уртикария или ангиоедем при пациенти страдащи от или с анамнеза за бронхиална астма, хроничен ринит, синузит, полипи в носа, аденоиди или алергии.
Ибупрофен може да прикрие признаците и симптомите на инфекция (повишена температура , болка и подуване).

При дългосрочно лечение с високи дози аналгетици може да настъпи главоболие, което не трябва да се лекува с високи дози от лекарствения продукт. Общо взето, обичайният прием на аналгетици, особено на комбиниран прием на различни аналгетични субстанции, може да предизвика постоянно увреждане на бъбреците и риск от бъбречна недостатъчност (аналгетична нефропатия).
По време на лечение с ибупрофен са наблюдавани случаи със симптоми на асептичен менингит като схващане на врата, главоболие, гадене, повръщане, фебрилитет или дезориентация при пациенти със съществуващи автоимунни нарушения (системен лупус еритематодес, смесена гьканносъединителна болест).
Ибупрофен може временно да инхибира тромбоцитната агрегация и да удължи времето на кървене. Ето защо, пациентите с нарушения в коагулацията или на лечение с антикоагуланти трябва внимателно да бъдат наблюдавани.
При продължително лечение с ибупрофен е необходимо редовно мониториране на чернодробната и бъбречната функции, както и на кръвната картина, особено при високорискови пациенти.
Трябва да се избягва консумация на алкохол, тъй като той засилва страничните ефекти на НСПВС, особено когато се уврежда гастроинтестиналния тракт или централната нервна система.
Пациентите на ибупрофен трябва да съобщават на лекаря, ако забележат признаци и симптоми на гастроинтестинална улцерация или кървене, замъглено виждане или други симптоми, свързани с очите, кожен обрив, повишаване на телесното тегло или едем. 4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Едновременната употреба на ибупрофен и следните вещества трябва да се избягва:

Ацетилсалицилова киселина в ниски дози; Експериментални данни показват, че ибупрофен инхибира ефекта на ацетилсалициловата киселина в малки дози върху тромбоцитната агрегация при едновременна употреба. Ограничените данни, обаче, и несигурната екстраполация на данните ех vivo в клинична ситуация показват, че не могат да се правят твърди заключения относно редовната употреба на ибупрофен и няма клинично значим ефект при свободната употреба на ибупрофен (виж т.5.1).

Други нестероидни противовъзпалителни средства: В резултат на синергични ефекти, едновременното прилагане на няколко нестероидни противовъзпалителни средства може да повиши риска от гастроинтестинални язви и кръвоизливи. По тази причина едновременното приложение на ибупрофен с други НСПВС трябва да се избягва (виж т.4.4).

Антикоагуланти: Нестероидните противовъзпалителни средства могат да засилят ефекта на антикоагулантите като варфарин или хепарин (виж т,4.4). В случай на едновременно приложение се препоръчва да се мониторира състоянието на коагулация.

Тиклопидин: Нестероидните противовъзпалителни средства не трябва да се комбинират с тиклопидин поради риск от адитивен ефект при инхибиране на тромбоцитната функция.

Метотрексат:.Нестероидните противовъзпалителни средства блокират тубуларната секреция на метотрексат и могат да настъпят някои метаболитни взаимодействия в резултат на намаления клирънс на метотрексат. Приложението на Ибупрофен Alchemia 24 часа преди или след прилагане на метотрексат може да доведе до повишена концентрация на метотрексат и до засилване на токсичните му ефекти. Ето защо трябва да се избягва едновременната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства и метотрексат във високи дози. Освен това, трябва да се вземе под внимание потенциалния риск от взаимодействие с ниски дози метотрексат, особено при пацйенТи с  увредена бъбречна функция. При комбинирано лечение трябва да се мониторира бъбречната функция.

Ибупрофен (подобно на други нестероидни противовъзпалителни средства) трябва да се прилага с внимание в комбинация със следните вещества;

Моклобемид: Засилва ефекта на ибупрофен.

Фенитоин ,литий: Едновременното приложение на Ибупрофен Alchemia с фенитоин или литиеви лекарствени продукти може да повиши серумната концентрация на последните. Необходимо е да се следи серумната концентрация на литий и се препоръчва да се следи нивото на серумната концентрация на фенитоин.

Сърдечни гликозиди (например дигоксин): Нестероидните противовъзпалителни средства могат да обострят сърдечната недостатъчност, да понижат GFR и да повишат плазмената концентрация на сърдечните глюкозиди. Препоръчва се мониториране на серумния дигоксин.

Диуретици и антихипертензивни средства: Диуретиците и АСЕ-инхибиторите могат да повишат нефротоксичността на нестероидните противовъзпалителни средства. Нестероидните противовъзпалителни средства могат да намалят ефекта на диуретиците и антихипертензивните средства, включително АСЕ-инхибитори и Бета-блокери. При пациенти с намалена бъбречна функция (например дехидратирани пациенти или пациенти в напреднала възраст с намалена бъбречна функция), едновременното приложение на ACE инхибитор и ангиотензин-II антагонисти с лекарствен продукт - инхибитор на циклооксигеназа, може да доведе до по-нататъшно увреждане на бъбречната функция и след това до остра бъбречна недостатъчност. Това обикновено е обратимо. Ето защо, трябва да се внимава с такива комбинации, особено при пациенти в напреднала възраст. Пациентите трябва да се инструктират да поемат достатъчно течности и стойностите на бъбречната функция трябва редовно да се следят веднага след началото на комбинираната терапия.

Едновременното приложение на Ибупрофен Alchemia и калий-съхраняващи диуретици или АСЕ-инхибитори може да доведе до хиперкалиемия. Необходимо е внимателно да се мониторира нивото на калий.

Каптоприл: Данни от проучвания показват, че ибупрофен противодейства на ефекта на каптоприл за повишена екскреция на натрий.

Аминогликозиди: Нестероидните противовъзпалителни средства могат да забавят елиминирането на аминогликозиди и да увеличат тяхната токсичност.

Селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI): повишен риск от гастроинтестинално кървене (виж т.4.4).

Циклоспорин: Рискът от бъбречно увреждане, причинено от циклоспорин, се засилва от едновременното прилагане на някои нестероидни противовъзпалителни средства. Този ефект не може да се изключи и за комбинацията от циклоспорин и ибупрофен.

Холестирамин: Едновременното лечение с холестирамин и ибупрофен води до удължена и намалена (25%) абсорбция на ибупрофен. Лекарствените продукти трябва да се прилагат през интервал от най-малко един час.

Такролимус: повишен риск от нефротоксичност.

Зидовудин: Има данни за повишен риск от хемартроза и хематом при HIV-положителни хемофилици, които са на комбинирано лечение със зидовудин и ибупрофен. При едновременната употреба на зидовудин и нестероидни противовъзпалителни средства може да се наблюдава повишен риск от хематотоксичност. Препоръчва се изследване на кръвта 1-2 седмици след началото на   едновременното приложение. 

Ритонавир: Може да повиши плазмените концентрации на нестероидните противовъзпалйтелни
средства.

Мифепристон: Ако нестероидните противовъзпалителни средства се прилагат 8-12 дни след приложението на мифепристон, те могат да намалят ефекта на мифепристон.

Пробенецид или сулфинпиразон: Може да забави елиминирането на ибупрофен. Намалява се урикозуричното действие на тези вещества.

Хинолонови антибиотици: Пациенти, които приемат нестероидни противовъзпалителни средства и хинолони са изложени на повишен риск от конвулсии,

Сулфонилурейни средства: Нестероидните противовъзпалителни средства могат да повишат хипогликемичния ефект на сулфонилурейните средства. При едновременно приложение се препоръчва да се мониторират нивата на кръвната захар.

Кортикостероиди: Повишен риск от гастроинтестинална улцерация или кървене (виж т. 4.4).

Антитромбоцитни агреганти (например клопидогрел и тиклопидин): Повишават риска от гастроинтестинално кървене (виж т. 4.4)

Алкохол, бисфосфонати и окспентифилин (пентоксифилин): Могат да предизвикат гастроинтестинални нежелани лекарствени реакции и риск от кървене и улцерация.

Баклофен: Повишена токсичност на баклофен.

http://lekarstva-bg.eu/lekarstva/i/ibuprofen-alchemia-tabl-film-400-mg-x-6-x-10-x-12-x-20-x-24-x-30-x-50-x-60-x-90-x-100-x-250

без рецепта- СВОБОДНО!!!