Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 14:42 - Съвременна медицина и здравеопазване -митове и реалност - д-р Атанас Гълъбов
Автор: elenkokoschkov Категория: Други   
Прочетен: 726 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02.2017 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За да се направи преценка на състоянието на съвременното здравеопазване в глобален и локален план, трябва да се познават механизмът му на действие, силите, определящи насоката на неговото развитие както и реалните резултати. Най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим, са: кой контролира медицината и системата на здравеопазване и кой има най-голяма финансова изгода от начина, по който те функционират сега?! Аз няма да разглеждам подробно историческото развитие на медицината през вековете, тъй като това не е необходимо за целите на настоящото изследване, а ще се спра съвсем накратко на някои от основните моменти, довели до сегашното състояние на здравеопазването и медицинската наука като цяло. Може да се каже, че още от самото начало на развитието на медицинската мисъл в нея са се оформили две течения. Според едното от тях, на което главно ще обърна внимание в тази глава, симптомите са болестта, с която трябва да се борим активно като с нашественик. Идеята идва още от времето на древногръцкия философ Аристотел, който е приемал, че болестта е разпознаваема по определени признаци и най-важното е да й се даде някакво име. Ако проблемите са във физическото тяло, би трябвало да им въздействаме с физически средства.

Този начин на разсъждение, който е залегнал в основата на съвременната медицина, оправдава както масовата употреба на синтетични медикаменти, така и често ненужната хирургична намеса. Още в края на 70-те години на XX в. според оценки, изнесени пред конгресни подкомисии, извършването поне на 2,4 млн. операции годишно в САЩ не е било оправдано. Освен това те са стрували 4 млрд. 118$ и 12 000 живота. Едно изследване установило, че при повечето хора, на които била препоръчана хирургична намеса, нямало реални основания за такава.
Но не само това - почти половината от "болните" въобще не се нуждаели от медицинско лечение!

През последните няколко века голямо значение за засилване на влиянието и доминирането на превърнатия в догма ограничен материалистическо-механистичен възглед в медицината оказва редукционистичният подход на френския философ от XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента: ум и конкретно осезаемо физическо тяло. Изучаването на всеки от тях според него изисква отделна методика.
  В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се появила теорията за специфичната етиология, която се е превърнала в един от митовете стълбове на съвременната медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия.

Тя е резултат преди всичко от откритията и работата на френския химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че различните патогенни микроорганизми предизвикват заболяванията и това се е отразило отрицателно върху развитието на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно.

Според него в здравите тъкани няма микроби. Но в края на живота си Пастьор поставя под съмнение своите основни виждания и преди смъртта си заявява:
"Все пак най-важна е почвата" - т.е. състоянието на вътрешната среда на самия организъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо значение за това дали ще се развие заболяване.

За съжаление никой не се е вслушал в последните му думи.
  Много лекари и учени непрекъснато обръщат внимание на факта, че сами по себе си бактериите и вирусите не са достатъчен фактор за предизвикването на болести.

Мнението на д-р Антоан Бешам, бактериолог и съвременник на Пастьор, е, че микробите са интегрална част от живия организъм. Според него те остават в неактивирано състояние, докато клетката не е увредена или не загине.
Той смятал, че микробите спомагат за процеса на разпадане на болните клетки и изхвърлянето им от тялото.

  Известният немски бактериолог Робърт Кох, също опонент на теорията, предложена от Луи Пастьор, е споделял възгледите на Бешам. Според д-р Понтер Ендерлайн - друг немски бактериолог, микробите могат да променят формите си. Това явление се нарича плеоморфизъм и както ще разберете по-късно, то е наблюдавано от д-р Роял Райф със създадения от него много мощен микроскоп (вж. Глава 7. "Истината за рака").

Когато човек е здрав, различни микроорганизми живеят в човешкото тяло в симбиоза с него или в непатогенна форма, т.е. без да се развива заболяване. Но всяко влошаване на вътрешните условия в организма, предизвикано от различни фактори -нерационално хранене, замърсена околна среда, дистрес, ваксинации и пр., дават възможност на микробите да се активират и да се развие болест.

Големият немски учен, "бащата" на патологичната анатомия, Рудолф Вирхов, заявява:
"Ако отново можех да изживея живота си, щях да го посветя на доказването на факта, че микробите търсят техния естествен хабитат - болната тъкан, а не, че те самите са причина за развитие на заболяване."

А ето и думите на д-р Джордж Уайт:
"Ако микробната теория се основаваше на факти, нямаше да има живо същество, което да прочете това, което пиша сега."
  За да покаже слабостта на теорията за специфичната етиология, пропагандирана от привържениците на Пастьор, Р. Вирхов изпива заедно със свои студенти течност, съдържаща холерни вибриони. Никой от тях не се разболява от холера. По подобен начин след него някои учени са правили опити, като са имплантирали в собствените си тела или на доброволци ракови клетки, но заболяване не се развивало.

Всеки от нас се е убедил, че по време на грипни епидемии например има много хора, които остават здрави, независимо че около тях други кихат, кашлят и "пръскат зараза".

Съвсем логично възниква въпросът: "Защо едни се разболяват, а други не?"

Както ще се убедите, теорията за специфичната етиология обслужва много добре интересите на медицинската индустрия, затова именно тя се е наложила безпрекословно.
  Под влияние на първоначалните идеи на Пастьор болниците бяха превърнати във военни зони, а пациентът в "бойно поле", на което се води "битка" с "врага" - микробите, и съответно с болестите.

И това става точно както по време на война - скъпо, разрушително за организма на болния и в крайна сметка често без да се постигне истинско излекуване или дори трайно подобрение.

Болестта в съвременната медицина се разглежда като външен фактор, който ни атакува и срещу когото лекарят "воюва" с методите на официалната медицина - синтетичните медикаменти и хирургията.

Но аз ви питам:
Да сте видели някъде наоколо да се разхождат артрит, колит, рак или диабет?
Болестта не е враг, който ни напада изневиделица, а състояние, което се развива обикновено под влияние на един или по-често на няколко фактора, повечето от които обаче са под наш контрол.
СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО-4 ч




Гласувай:
2
0



1. zimna - Здравейте
01.03.2017 12:58
Моля напишете нещо и за рак на кожата?
Според някои публикации меланомите трябва да се изрязват, а според други не.
Каква е практиката, какво се препоръчва?
Какви са методите на лечение?
цитирай
2. elenkokoschkov - Никакво рязане
02.03.2017 10:39
Всичко ще отзвучи с времето.
Подходяща (безмесна) диета .Комреси със сода.Пълен глад (без вода) на пълнолуние и новолуние ,четвъртия ден след пълнолуние и новолуние ,и в дните екадаши .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenkokoschkov
Категория: Други
Прочетен: 679162
Постинги: 657
Коментари: 1123
Гласове: 2857
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031