_{Роман Чорни, изп.-директор на Държавния комитет по правата на човека в Русия:}   Тази диагноза е изфабрикувана   Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивността е „роден” след гласуване в Американската психиатрична асоциация през 1987 г.   С обикновено мнозинство психиатрите решават, че има такъв синдром! С други думи, тази диагноза просто е изфабрикувана, скалъпена! Симптомите на това „заболяване”, посочени в психиатричните наръчници, са:    • детето има затруднения при съсредоточаване на вниманието си към детайлите;   • допуска грешки в домашните си работи и други поставени задачи;   • текстът в тетрадките не е подреден акуратно;    • не може да се съсредоточи, за да довърши докрай възложените му задачи;    • впечатлението е такова, че мислите на детето се реят някъде далеч, или сякаш не чува какво му говорят;    • не седи спокойно на стола си, често става от чина си в класната стая, тича назад-напред, или се катери на неподходящи места;    • изпитва трудности да запази спокойствие по време на игра или почивка, постоянно е в движение, често е прекалено приказливо;   Въз основа на цитираните „симптоми” такава диагноза може да се постави на всяко дете, особено ако този, който го прави, е зает с нещо или раздразнен.    За лечението на синдрома се препоръчва терапия с риталин. Риталинът, всъщност, е наркотик от типа на амфетамините, подобен на кокаина.    Известно е, че „лекарството” за несъществуващия синдром, както и другите подобни антидепресанти, предизвикват сърдечносъдови заболявания при юношите, водят до самоубийство или убийство на техните родители, връстници, учители, съседи.    http://www.blitz.bg/
  Риталинът съдържа метилфенидат и у нас се продава под имената Концерта (Concerta) и Medikinet.   Ето какво ни предлага : " Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба Лечението с метилфенидат не е показано при всички деца с РДВХ и решението за употребата на лекарството трябва да се основава на много задълбочено изследване на тежестта и хроничността на симптомите на детето във връзка с възрастта му.   Дългосрочна употреба (повече от 12 месеца) при деца и юноши Безопасността и ефикасността на дългосрочната употреба на метилфенидат не са систематично изследвани в контролирани проучвания. Лечението с метилфенидат не трябва и не е задължително да е завинаги. Лечението с метилфенидат обикновено се преустановява по време на пубертета или след него. Пациентите на продължителна терапия (т.е. над 12 месеца) трябва да бъдат обект на внимателно дълготрайно проследяване в съответствие с насоките, дадени в точки 4.2 и 4.4 с оглед на сърдечно-съдовия статус, растежа, апетита, развиването на нови или влошаването на съществуващи психиатрични разстройства. Психиатричните разстройства, които следва да се проследяват, са изброени по долу и включват (но не само) двигателни и вокални тикове, агресивно или враждебно поведение, възбуденост, тревожност, депресия, психоза, мания, илюзии, раздразнителност, липса на спонтанност, затвореност и прекомерна персеверация. Лекарите, които избират да прилагат метилфенидат за продължителни периоди от време (повече от 12 месеца) при деца и юноши с РДВХ, трябва периодично да правят преоценка на дългосрочната полза от лекарството за всеки отделен пациент с пробни периоди без приложение на лекарството, за да оценят състоянието на пациента без фармакотерапия. Препоръчва се употребата на метилфенидат да се спира най-малко веднъж годишно, за да се оцени състоянието на детето (за предпочитане по време на училищните ваканции). Подобрението може да продължи, когато употребата на лекарството е временно или окончателно преустановена.   Употреба при възрастни Метилфенидат не е разрешен за употреба при възрастни с РДВХ. Безопасността и ефикасността при тази възрастова група не са установени. Употреба при пациенти в старческа възраст Метилфенидат не трябва да се прилага при пациенти в старческа възраст. Безопасността и ефикасността при тази възрастова група не са установени. Употреба при деца под 6 години Метилфенидат не трябва да се прилага при деца под 6 години. Безопасността и ефикасността при тази възрастова група не са установени. Сърдечно-съдов статус При пациенти, на които предстои лечение със стимулиращи лекарства, е необходима внимателна анамнеза (включително и проучване за фамилна анамнеза за внезапна сърдечна или необяснима смърт или злокачествена аритмия) и физикален преглед, за да се установи евентуално наличие на сърдечно заболяване, и те трябва да преминат допълнителни изследвания при специалист кардиолог, в случай че първоначалните резултати предполагат наличието на подобна анамнеза или заболяване. Пациентите, развили симптоми като палпитации, болки в гърдите при физическо натоварване, необясним синкоп, диспнея или други симптоми, предполагащи сърдечно заболяване по време на лечението с метилфенидат, трябва незабавно да преминат изследвания при специалист кардиолог.   Анализите на данни от клинични проучвания на метилфенидат при деца и юноши с РДВХ показват чести случаи на промени в диастолното и систолното кръвно налягане при пациенти, приемащи метилфенидат, с повече от 10 mmHg в сравнение с контролните групи. Краткосрочните и дългосрочните клинични последствия от тези ефекти върху сърдечно-съдовата система при деца и юноши не са известни, но не може да се изключи възможността от появата на клинични усложнения предвид ефектите, наблюдавани в данните от клиничните проучвания. Трябва да се подхожда с повишено внимание при лечението на пациенти, чието първоначално установено здравословно състояние може да бъде изложено на риск от повишаването на кръвното налягане или учестяването на сърдечния ритъм. Вижте точка 4.3 за условията, при които лечението с метилфенидат е противопоказано.   Сърдечно-съдовия статус трябва да се проследява внимателно. Кръвното налягане и пулса трябва да се регистрират в диаграма при всяка промяна на дозата и най-малко на всеки 6 месеца след това.   Употребата на метилфенидат е противопоказана при анамнеза за някои сърдечносъдови заболявания, освен, ако не се вземе препоръка от специалист по детска кардиология (вижте точка 4.3).   Внезапна смърт и минали структурни сърдечни аномалии или други сериозни сърдечни нарушения. Съобщава се за внезапна смърт, свързана с употребата на стимуланта на  централната нервна система в обичайни дози при деца, някои от които са   структурни сърдечни аномалии или други сериозни проблеми  със сърцето. Въпреки че някои сериозни сърдечни проблеми може сами по себе си да представляват повишен риск от внезапна смърт, употребата на стимулиращи продукти не се препоръчва при деца или юноши с установени структурни сърдечни аномалии, кардиомиопатия, сериозни аномалии на сърдечния ритъм или други сериозни сърдечни проблеми, които може да ги постави в положение на повишена уязвимост към симпатомиметичните ефекти на стимулиращото лекарство.   Неправилна употреба и сърдечно-съдови реакции Неправилната употреба на стимуланти на централната нервна система може да доведе до внезапна смърт и други сериозни сърдечно-съдови нежелани събития. Мозъчно-съдови нарушения Вижте точка 4.3 за мозъчно-съдовите състояния, при които лечението с метилфенидат е противопоказано. Пациентите с допълнителни рискови фактори (като анамнеза за сърдечно-съдово заболяване, съпътстващи лекарства повишаващи кръвното налягане) трябва на всяка визита след започване на лечението с метилфенидат да бъдат прегледани за неврологични признаци и симптоми. Церебралният васкулит е много рядко срещана идиосинкратична реакция към експозицията на метилфенидат. Съществуват малко доказателства за това, че пациентите с повишен риск могат да бъдат идентифицирани и първата проява на симптомите може да бъде първият признак за съществен клиничен проблем. Ранната диагноза, поставена на базата на висока степен на предположение, може да позволи навременното преустановяване на терапията с метилфенидат и ранно лечение. Затова трябва да се диагностицира всеки пациент, развил нови неврологични симптоми, които отговарят на церебрална исхемия по време на терапията с метилфенидат. Тези симптоми може да включват тежко главоболие, вцепененост, отпадналост, парализа и нарушение на координацията, зрението, говора, езика или паметта. .....   Пълният текст е ТУК "

А от какво са предизвикани хиперактивността и дефицитът на вниманието?
От липсата на възпитание у дома ли?

при докторите и най-вече при даскалите !!!