Постинг
16.03.2016 20:49 -
КАКВИ СА ОПАСНОСТИТЕ ОТ ЗЛОУПОТРЕБАТА С АНТИБИОТИЦИ ?
Автор: elenkokoschkov
Категория: Други
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2016 21:31
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.03.2016 21:31
Неоправданото назначение на антибиотици от лекарите, особено от педиатрите, въобще не е рядкост. Лечението с тях вече е традиционно.
Едно от изследванията по повод използването на антибиотици в болниците е показало, че те се предписват на 1/3 от пациентите - в 64% от всички случаи използването им не е било необходимо или се е провеждало при грешни показания и дозировки.
Авторите на изследването отбелязват:
„Използването на антибактериални препарати в големи количества може да доведе до селекция на устойчива към тези медикаменти микрофлора. Правилното им използване е от първостепенна важност. Изключително важно е това и за пациентите, защото те може да пострадат от нови, устойчиви към медикаментите микроорганизми. Антибактериалните препарати са уникални в това отношение, тъй като използването им влияе и върху тяхната ефективност". По-простичко обяснението е следното:
Антибиотиците убиват както лошите, така и добрите бактерии, като в същото време позволяват на други лоши бактерии, устойчиви на действието им, да се плодят и размножават. При неправилно лечение на болестта, лекарят създава ново заболяване, за което съществуващите антибиотици са безсилни. Лекарската небрежност и некомпетентност струват скъпо на пациентите. Растящата резистентност към антибиотиците в крайна сметка може да върне медицината във времето преди изобретяването на пеницилина, т.е. да я върне с 80 години назад. Дори сега смъртността от някои инфекции, например септицемия (обща гнойна инфекция, сепсис - б. ред.) е на нивото, на което е била преди появата на „чудодейното средство". Ако лекарите не преразгледат поведението си и не започнат по-внимателно да се отнасят към използването на антибактериалните препарати, ще се сбъдне пророчеството на учения-химик, лауреат на Нобелова награда професор от Харвард, Уолтър Хилберт: „Може да дойде времето, когато 80% от инфекциите ще бъдат устойчиви към антибиотиците". Защо толкова щедро предписват антибиотици за простуда, грип и други вирусни инфекции, знаейки, че са безполезни за тези заболявания?
В лекарските среди се говори, че правят това, защото изпълняват желанието на родителите на пациентите си, но нали родителите водят децата си при лекаря, за да получават съвети, а не да ги дават. По-вероятно е лекарите да изписват антибиотици за вирусните инфекции, знаейки че няма да излекуват тези заболявания, защото са ги учили да дават поне нещо, за да си защитят авторитета.
Разбирам ги добре, някога самият аз бях подложен на такова „промиване на мозъка" в медицинския факултет. Не мога да разбера защо не дават на пациентите плацебо, което ще свърши същата работа, като при това нима да навреди? Ако не можете да устоите и заведете простуденото дете на лекар, поне се опитайте да го защитите от антибиотиците и другите непотребни медикаменти, които ще му предпишат.
Шансовете това да стане точно така, са много големи. Допитванията са показали, че 95% от лекарите назначават при простуда един или няколко медикамента, като 60% от тях са антибиотици. Не става дума за купуването и плащането на ненужни медикаменти, а за защита на вашето дете. Честотата на страничните ефекти на антибиотиците е достатъчно висока. Едно от официалните изследвания показва, че 4% от децата, ползвали пеницилин и 29% от ползвалите ампицилин, са страдали от разстройство, повръщане и обриви. Тези ефекти не се смятат за сериозни, но средно 2% от децата, приемащи антибиотици, развиват тежки странични реакции. Тези цифри се възприемат като незначителни от лекарите, свикнали да изписват медикаменти, предизвикващи странични ефекти буквално при всеки, който ги приема. Но тези показатели са извънредно високи за родителите, които не биха искали да видят в тези 2% своите деца с тежки реакции от медикаменти, които въобще не е трябвало да им бъдат предписвани. Трябва да бъдете особено внимателни по отношение на тетрациклина. Ако на дете под осем годишна възраст някой лекар изпише такъв медикамент за болест, която не е опасна за живота му, направо трябва да бягате без да се оглеждате от кабинета му. Търсете друг педиатър - този или не знае какво прави, или му е все едно какво ще се случи с пациента му. През 1975 Американската педиатрична асоциация препоръча да се спре използването на тетрациклин за деца под осем години, тъй като може да забави растежа на костите, да порази черния дроб, да предизвика стомашно разстройство, гадене, диария, повръщане и обриви. Съветвам ви, когато мислите дали да заведете детето на педиатър, или да му дадете предписаните медикаменти, спомнете си, че лекарите живеят на принципа „Ще направим всичко, което може да се направи", независимо дали техните назначения имат някакъв смисъл. Множество изследвания потвърждават това.
Така например, известно време в аптеката на една голяма градска болница, за да отпуснат предписаните от лекаря антибиотици, са изисквали писмено съгласие от инфекционист. След като премахнали това изискване, продажбата на ампицилин се повишила осем пъти. Аналогично, когато са ограничили левомицетина, употребата му паднала десетократно. Ако ви се е сторило, че отделям много време на злоупотребата с антибиотици, ще ви поясня - правя това, защото е въпрос с изключителна важност за бъдещото здраве на вашите деца. Надявам се да се въздържате от използване и на останалите медикаменти, също така да устоите на изкушението да позволите на педиатъра като един фокусник да изпробва арсенала от своите непотребни и опасни фокуси.
Когато става дума за респираторните заболявания, образованието на педиатъра в повечето случаи е повече от неподходяща и дори опасна подмяна на родителския здрав разум.
Едно от изследванията по повод използването на антибиотици в болниците е показало, че те се предписват на 1/3 от пациентите - в 64% от всички случаи използването им не е било необходимо или се е провеждало при грешни показания и дозировки.
Авторите на изследването отбелязват:
„Използването на антибактериални препарати в големи количества може да доведе до селекция на устойчива към тези медикаменти микрофлора. Правилното им използване е от първостепенна важност. Изключително важно е това и за пациентите, защото те може да пострадат от нови, устойчиви към медикаментите микроорганизми. Антибактериалните препарати са уникални в това отношение, тъй като използването им влияе и върху тяхната ефективност". По-простичко обяснението е следното:
Антибиотиците убиват както лошите, така и добрите бактерии, като в същото време позволяват на други лоши бактерии, устойчиви на действието им, да се плодят и размножават. При неправилно лечение на болестта, лекарят създава ново заболяване, за което съществуващите антибиотици са безсилни. Лекарската небрежност и некомпетентност струват скъпо на пациентите. Растящата резистентност към антибиотиците в крайна сметка може да върне медицината във времето преди изобретяването на пеницилина, т.е. да я върне с 80 години назад. Дори сега смъртността от някои инфекции, например септицемия (обща гнойна инфекция, сепсис - б. ред.) е на нивото, на което е била преди появата на „чудодейното средство". Ако лекарите не преразгледат поведението си и не започнат по-внимателно да се отнасят към използването на антибактериалните препарати, ще се сбъдне пророчеството на учения-химик, лауреат на Нобелова награда професор от Харвард, Уолтър Хилберт: „Може да дойде времето, когато 80% от инфекциите ще бъдат устойчиви към антибиотиците". Защо толкова щедро предписват антибиотици за простуда, грип и други вирусни инфекции, знаейки, че са безполезни за тези заболявания?
В лекарските среди се говори, че правят това, защото изпълняват желанието на родителите на пациентите си, но нали родителите водят децата си при лекаря, за да получават съвети, а не да ги дават. По-вероятно е лекарите да изписват антибиотици за вирусните инфекции, знаейки че няма да излекуват тези заболявания, защото са ги учили да дават поне нещо, за да си защитят авторитета.
Разбирам ги добре, някога самият аз бях подложен на такова „промиване на мозъка" в медицинския факултет. Не мога да разбера защо не дават на пациентите плацебо, което ще свърши същата работа, като при това нима да навреди? Ако не можете да устоите и заведете простуденото дете на лекар, поне се опитайте да го защитите от антибиотиците и другите непотребни медикаменти, които ще му предпишат.
Шансовете това да стане точно така, са много големи. Допитванията са показали, че 95% от лекарите назначават при простуда един или няколко медикамента, като 60% от тях са антибиотици. Не става дума за купуването и плащането на ненужни медикаменти, а за защита на вашето дете. Честотата на страничните ефекти на антибиотиците е достатъчно висока. Едно от официалните изследвания показва, че 4% от децата, ползвали пеницилин и 29% от ползвалите ампицилин, са страдали от разстройство, повръщане и обриви. Тези ефекти не се смятат за сериозни, но средно 2% от децата, приемащи антибиотици, развиват тежки странични реакции. Тези цифри се възприемат като незначителни от лекарите, свикнали да изписват медикаменти, предизвикващи странични ефекти буквално при всеки, който ги приема. Но тези показатели са извънредно високи за родителите, които не биха искали да видят в тези 2% своите деца с тежки реакции от медикаменти, които въобще не е трябвало да им бъдат предписвани. Трябва да бъдете особено внимателни по отношение на тетрациклина. Ако на дете под осем годишна възраст някой лекар изпише такъв медикамент за болест, която не е опасна за живота му, направо трябва да бягате без да се оглеждате от кабинета му. Търсете друг педиатър - този или не знае какво прави, или му е все едно какво ще се случи с пациента му. През 1975 Американската педиатрична асоциация препоръча да се спре използването на тетрациклин за деца под осем години, тъй като може да забави растежа на костите, да порази черния дроб, да предизвика стомашно разстройство, гадене, диария, повръщане и обриви. Съветвам ви, когато мислите дали да заведете детето на педиатър, или да му дадете предписаните медикаменти, спомнете си, че лекарите живеят на принципа „Ще направим всичко, което може да се направи", независимо дали техните назначения имат някакъв смисъл. Множество изследвания потвърждават това.
Така например, известно време в аптеката на една голяма градска болница, за да отпуснат предписаните от лекаря антибиотици, са изисквали писмено съгласие от инфекционист. След като премахнали това изискване, продажбата на ампицилин се повишила осем пъти. Аналогично, когато са ограничили левомицетина, употребата му паднала десетократно. Ако ви се е сторило, че отделям много време на злоупотребата с антибиотици, ще ви поясня - правя това, защото е въпрос с изключителна важност за бъдещото здраве на вашите деца. Надявам се да се въздържате от използване и на останалите медикаменти, също така да устоите на изкушението да позволите на педиатъра като един фокусник да изпробва арсенала от своите непотребни и опасни фокуси.
Когато става дума за респираторните заболявания, образованието на педиатъра в повечето случаи е повече от неподходяща и дори опасна подмяна на родителския здрав разум.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
