АСЕ-инхибитори представлява една от най-използваните групи медикаменти, които се прилагат при лечение на повишеното кръвно налягане. Антихипертензивната активност на АСЕ-инхибиторите е свързана с потискане синтезата на на ангиотензин ІІ (вещество, което води до свиването на съдовете, т.е. до вазоконстрикция) и намалява разграждането на вещества, водещи до съдовото разширяване.  
Историята на внедряване в клиничната практика на инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) започва през 1965 г., когато бразилският изследовател Ferreira открива способността на отровата от кротала Bothrops Jararaca  да стабилизира брадикинин. След това редица научно-биологични лаборатории доказват, че ензимът, който стабилизира брадикинин, е идентичен на АСЕ-инхибиторите.

През 1971 година в лабораторията на фирма “Squibb” е синтезиран първият АСЕ-инхибитор  – тепротид, който е отделен непосредствено от отровата на змията Bothrops Jararaca.

Въпреки устойчивия хипотензивен ефект,  токсичното действие на този инхибитор става препятствие за приложението му в клиничната практика. През 1975г. в същата лаборатория е създаден първият перорален АСЕ-инхибитор SQ14.225 – “Каптоприл”, скоро са синтезири и други два  – “Еналаприл” и “Лизиноприл”.   Лекарствата, инхибиращи ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) като цяло се отличават с добра поносимост, но не са лишени от нежелани лекарствени реакции, сред които с най-голяма честота на проявление е персистираща суха кашлица, (осбено при жени и непушачи ,която не преминава при приемането на противокашлечни медикаменти) която може да бъде лимитиращ фактор за тяхната употреба.    Описани са редица механизми за обяснение на нейната генеза.    Инхибирането на АСЕ резултира в акумулация на вещества, нормално метаболизирани от АСЕ, каквито са протусивните медиатори брадикинин и субстанция Р. От своя страна, те индуцират продукцията на метаболити на арахидоновата киселина и азотен окис.    Съществуват доказателства, че всичките тези прдукти могат да провокират кашлица чрез проинфламаторни механизми.    Освен това всички  АСЕ-инхибитори  предизвикват увреждане на плода при приложението му във II и III триместър на бременността.    Уврежданията се изразяват в хипотония, неонатална хипоплазия на черепа, анурия, обратима и необратима бъбречна недостатъчност и повишена смъртност.   Има съобщения за възникване на олигохидрамнион при бременнте, което  причинява понижение на бъбречната функция на плода. Съобщават се данни за развитие на контрактури на крайниците, лицево-челюстни деформации, хипоплазия на белите дробове ,персистиращ дуктус артериозус, интраутеринна ретардация на развитието и прематуритет.    Децата подложени на действието на АСЕ-инхибитори по време на интраутеринното развитие, трябва стриктно да се наблюдават за  развитие на хипотония, олигурия и хиперкалиемия. Лечението на хипотонията се основава на повишаване на кръвното налягане и подобряване перфузията на бъбреците.   Поради тези причини неговата употреба е противопоказана по време на бременност.   ( В Р.България се продават следните  ACE ИНХИБИТОРИ, САМОСТОЯТЕЛНО   Активно в-во - Каптоприл Алкадил Каптоприл Софарма Каптоприл - Чайкафарма Каптоприл НИХФИ Каптоприл-ЕГИС   Активно в-во - Еналаприл Берлиприл 10 Берлиприл 20 Berlipril 10 tabl. 10 mg x 20; x 30; x 50; x 100 Берлиприл 5 Енахексал Еналаприл ЛаборМед Фарма Еналаприл - Чайкафарма Енап Енприл Лаприлен 10 Лаприлен 5 Ренаприл Ренитек Вазопрен Инворил   Активно в-во - Лизиноприл Диротон Лизиноприл Унифарм Лизиноприл Скоприл Лизиноприл Стада 10 Лизиноприл АЛ 10 Лизиноприл АЛ 2,5 Лизиноприл АЛ 20 Лизиноприл АЛ 5 Витоприл Линиприл Лизигамма Лизиноприл - Чайкафарма   Активно в-во - Периндоприл Коверекс Периндоприл Тева Пренеса Престариум Перкарнил Приндекс   Активно в-во - Рамиприл Корприл РамиХЕКСАЛ Рамитрен Тритейс 1,25 Вивейс Зенра 1,25 Зенра 10 Зенра 2,5 Зенра 5 Тритейс 10 Тритейс 2,5 Тритейс 5 Рамигамма Рамимед   Активно в-во - Квинаприл Акупро Ранаку   Активно в-во - Беназеприл Цибацен   Активно в-во - Цилазаприл Инхибейс   Активно в-во - Фозиноприл Фозикард Фозиноприл - Тева Моноприл   Активно в-во - Трандолаприл Гоптен 0,5 мг Гоптен 2 мг Гоптен 4 мг Тензотран   Активно в-во - Моексиприл Моекс 15 Моекс 7,5   Активно в-во - Зофеноприл Зофен ).    

защитават бъбреците ,което не е вярно

" Противопоказания/Moex tabl. film 15 mg x 30/
МОЕКС не трябва да се прилага при:
• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества;
• Анамнеза за ангионевротичен едем свързан с предишно лечение с АСЕ-инхибитор;
• Наследствен / идиопатичен ангионевротичен едем;
• Бъбречна артериална стеноза (двустранна или едностранна стеноза на единствения анатомичен или функционален бъбрек);
• Скорошна бъбречна трансплантация;
• Тежка хемодинамична аортна стеноза или митрална клапна стеноза;
• Хипертрофична кардиомиопатия;
• Първичен алдостеронизъм;
• 2-ри и 3-ти триместър от бременността (вж. точка 4.4 и 4.6);
За да се избегне риска от живото-застрашаваща анафилактична реакция АСЕ-инхибитори не трябва да се прилагат
• По време на диализа или хемофилтрация с поли-(акрилонитрил, наприев-2-метилалилсулфонат) високо пропусклива мембрана;
• По време на ниско плътностна липопротеинова (LDL) афереза с декстранов сулфат;
• По време на лечение за десенсибилизиране срещу отрова на насекоми (вкл. ужилвания от пчела или оса).

Поради липсата на достатъчен терапевтичен опит, МОЕКС не трябва да се използва при:
• Пациенти на диализа;
• Пациенти с първично чернодробно заболяване или нарушена чернодробна функция;
• Пациенти с нелекувана декомпенсирана сърдечна недостатъчност;
• Деца.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
МОЕКС трябва внимателно да се използва при пациенти с:
• Тежко нарушение на бъбречната функция (креатининов клирьнс < 40 ml/min);
• Клинично значима протеинурия (протеинурия > 1 g/d);
• Клинично значим серумен електролитен дисбаланс;
• Намален имунен отговор;
• Колагеноза на съдовата система (вкл. лупус еритематозис, склеродермия);
• Съпътстваща системна лекарствена терапия подтискаща имунния отговор (вкл. кортикостероиди, цитостатици, антиметаболити) и алопуринол, прокаинамид или литий.

Особено в началото на лечението с АСЕ-инхибитори, кръвното налягане и съответните лабораторни стойности трябва внимателно да се следят при пациенти с:
• Нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс 40-60 ml/min);
• Тежка хипертония, бъбречна хипертония;
• Сърдечна недостатъчност
• Солево и/или обемно изтощение
• Възраст над 65 години.

Хипотония
МОЕКС може да предизвика тежка хипотония, особено в началото на лечението със симптоми на замайване, чувство на слабост и нарушение на зрението. Рядко се наблюдава синкоп. Симптоматичната хипотония е рядка при пациенти с неусложнена хипертония и най-вероятно се появява при пациенти с обемно и/или солево изтощение в резултат на продължителна диуретично лечение, ограничен прием на сол в диетата, диализа, диария или повръщане. Обемното и/или солево изтощение трябва да се коригира преди започване на налечение с МОЕКС.

Изразената хипотония причинена от лечението с АСЕ-инхибитори при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, с или без съпътстваща бъбречна недостатъчност, може да се свърже с олигурия или азотемия и рядко с остра бъбречна недостатъчност и смърт. Тези пациенти трябва се наблюдават внимателно в началото на лечението и когато се увеличава дозата на МОЕКС.
Ако настъпи хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и ако е необходимо, да се лекува с венозна инфузия на разтвор на натриев хлорид. Обикновено лечението с МОЕКС може да се продължи след възстановяване на кръвното налягане и обема течност.

Пациенти на лечение с диуретик
При пациенти с хипертония, които понастоящем са лекувани с диуретик, понякога може да се появи симптоматична хипотония след първата доза МОЕКС. Диуретикът трябва да се спре, ако е възможно, за два или три дни преди започване на лечението с МОЕКС за да се намали възможността от хипотония (вж. точка 4.2 Дозировка и начин на приложение). Ако лечението с диуретика не може да се прекъсне, трябва да се използва първоначална доза от 3,75 mg моексиприлов хидрохлорид и пациентите трябва да се наблюдават до стабилизиране на кръвното налягане.

Бъбречна съдова хипертония
Преди започване на лечение с АСЕ-инхибитор, трябва да се провери бъбречната функция. Има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност когато пациенти с бъбречна съдова хипертония се лекуват с МОЕКС. Загуба на бъбречна функция може да се настъпи и със малки промени в серумния креатинин. АСЕ-инхибиторите са противопоказани (вж. точка 4.3 Противопоказания) в случай на бъбречна артериална стеноза (двустранна или стеноза на единствения анатомичен или функционален бъбрек).

Нарушена бъбречна функция
В следствие от инхибирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, могат да се очакват промени в бъбречната функция при чувствителни лица. При пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност, чиято бъбречна функция може да зависи от дейността на ренин-ангиотензин-алдостеронова система, лечението с АСЕ-инхибитори, включително МОЕКС, може да се свърже с олигурия и/или прогресивна азотемия и (рядко) с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт.

При хипертонични пациенти с бъбречна артериална стеноза в единствения бъбрек или двустранна бъбречна артериална стеноза, може да се появи увеличаване на кръвната урея и серумния креатенин. Опитът с други АСЕ-инхибитори подсказва, че тези увеличения обикновено са обратими при прекъсване на лечението с АСЕ-инхибитора и/или лечението с диуретика. При тези пациенти бъбречната функция трябва да се проследява през първите няколко седмици от лечението.

Някои хипертонични пациенти, без изявено предшестващо бъбречно съдово заболяване развиват увеличаване на кръвната урея и серумния креатинин, обикновено минимални и преходни, особено когато МОЕКС се приема едновременно с диуретик. Това по-вероятно се случва при пациенти с изявено предшестващо бъбречно нарушение. Може да се наложи намаляване на дозата на МОЕКС и/или прекъсване на диуретика.

Диагнозата и оценката на хипертоничния пациент винаги трябва да включва и оценка на бъбречната функция.

Препоръки за дозата при пациенти с умерена нарушение на бъбречната функция (креатининов клирънс 40-60 ml/min или серумен креатининов клирънс > 1,2 mg/min и <1,8 т&<11); Съгласно наличните резултати от МОЕКС, обикновено не се налага адаптиране на дозата. Но при пациенти с креатининов клирънс < 40 mg/min първоначална доза от 3,75 т§ МОЕКС трябва да се прилага с повишено внимание (вж. точка 4.2 Дозировка и начин на приложение).

Протеинурия:
Клинично значима протеинурия (протеинурия > може да възникне, особено прй пациенти със съществуващо нарушение на бъбречната функция или такива е относително високи дози МОЕКС.

Ангионевротичен едем
Ангионевротичен едем на лицето, устните, мукозните мембрани, езика, глотиса или ларинкса и на крайниците е бил съобщен при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, особено първите седмици на лечението. В редки случаи тежък ангионевротичен едем може да се появи и след продължително лечение с АСЕ-инхибитор. Лечението трябва веднага да се преустанови и заменено с лекарство от друг клас антихипертензивни лекарствени продукти.
Ангионевротичен едем включващ езика, глотиса или ларинкса, може да е фатален поради обструкция на дихателните пътища. Спешното лечение трябва да включва интравенозно приложение на кортикостероиди, Н1 -рецепторни антагонисти и Н2- рецепторни антагонисти. Ако състоянието на пациента не се подобри с по-горното лечение, трябва да се приложи епинефрин като бавна венозна инфузия, с наблюдение на ЕКГ.
В случай на наследствен ангионевротичен едем дължащ се на Сринактиваторна недостатъчност, свързана с лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се приложи допълнително Сринактиватор.

Трябва да се прецени възможността за извършване на интубиране или храхиотомия. (вж. точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции)

Интестинален ангионевротичен едем
Интестинален ангионевротичен едем е съобщен при пациенти лекувани с АСЕ-инхибитори. Тези пациенти са били със стомашна болка (с иби без гадене и повръщане). В някои случаи е нямало предистория на фатален ангионевротичен едем и С1-естеразни нива са били в норма. Интестинален ангионевротичен едем е диагностициран чрез изследвания включващи чревен СТ сканиране или ултразвук или хирургично. Симптомите се премахват след спиране на АСЕ-инхибитора. Интестиналния ангионевротичен едем трябва да се включи в диференциалната диагноза при пациенти приемащи АСЕ-инхибитори с болка в стомаха.

Бременност
По време на бременност не трябва да се започва лечение с АСЕ-инхибитори. Освен ако продължаването на лечението с АСЕ-инхибитори не се счита за крайно необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на други антихипертензивни лекарства, с доказан профил на безопасност за употреба при бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да бъде спряно веднага и ако се налага, да се започне алтернативно лечение (вж. точка 4.3 и 4.6).

Кашлица
По време на лечение с АСЕ-инхибитор е възможна появата на суха и непродуктивна кашлица, която отминава след неговото преустановяване.

Хиперкалиемия
При клиничните изпитвания с МОЕКС продължителна хиперкалиемия (серумен калий > 5,4 mEq/l) е наблюдавана приблизително при 2,6 % от пациентите с хипертония. При клинични проучвания, 0,1 % от пациентите (двама пациенти) са прекъснали лечението поради повишен серумен калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват бъбречната недостатъчност и/или сърдечна недостатъчност, захарен диабет и едновременна употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, и/или калиево съдържащи заместители на солта, които ако се употребяват, то трябва да с внимание с МОЕКС.

Пациенти в напреднала възраст
Някои пациенти в напреднала възраст могат да бъдат по-реактивни към МОЕКС отколкото по-младите пациенти. Препоръчва се контрол на бъбречната функция преди началото и по време на лечението с МОЕКС, както и прилагането на ниски първоначални дози.

Препоръки за дозиране при пациенти в напреднала възраст (> 65 годишна възраст):
Съгласно наличните данни от МОЕКС, обичайно не се налага адаптиране на дозата.

Хирургия/анестезия
При пациенти, подлежащи на хирургична намеса или по време на анестезия с лекарства, които предизвикват хипотония, МОЕКС ще блокира ефекта на компенсаторното освобождаване на ренин. Хипотонията, която възниква в резултат на този механизъм, може да се коригира с увеличаване на плазмения обем (вж. точка 4.8 Нежелани лекарствени реакции).

Неутропения/Агранулоцитоза
Установено е, че други АСЕ-инхибитори предизвикват агранулоцитоза и подтискане на костния мозък, рядко при пациенти без усложнения, но по-често при пациенти с бъбречно нарушение, особено ако те имат и колагеноза като системен лупус еритематодес или склеродермия. Наличните данни от клиничните проучвания не са достатъчни за да покажат че МОЕКС не причинява агранулоцитоза със същата честота. Наблюдение на броя левкоцити трябва да се има предвид при пациенти с колагеноза, особено ако заболяването е свързано с нарушена бъбречна функция. Неутропенията и агранулоцитозата са обратими след преустановяване на АСЕ-инхибитора.

Лактоза
Пациентите с редки наследствени заболявания като галактозна непоносимост, лактазна недостатъчност на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат МОЕКС."