Повечето медикаменти са токсични, защото са съставени главно от изкуствено синтезирани химически съединения.    Фармацевтичните компании успяват да наложат своите “лекове” чрез подкупи, невярно рекламиране и заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на различните страни.      Манипулацията се осъществява по няколко начина   √ На първо място чрез измами в самите клинични изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се извърши подходящо за техните интереси изследване, което би помогнало за патентоването на лекарството.  √ Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на животните реагира различно от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е еднакъв при различните видове.    Затова значителна част от животозастрашаващите странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били извършени по най-добрия начин.   Ето един съвсем кратък списък с някои “изследвани за безопасност” медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били разрешени и продавани в България).  - Препаратът Орабилекс -  бъбречни увреждания с фатален край, - Метаквалон (сънотворно) - довел до смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство, - Изопротеренол - за астма -  3500 смъртни случая през 60-те години,  - Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал сериозни увреди на очите и в храносмилателния тракт, и много смъртни случаи,  - Фенформин - довел до смъртта на около 1000 души,  -  Прелудин и Макситон (за отслабване) - причинили сериозни клапни увреждания и поражения на нервната система,  - Пронап и Плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета, - Уретан (за левкемия) -  рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък,  - Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.   Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.    Антидепресантите и психостимулантите са другата голяма група много опасни лекарства. През януари 1988 г. американската фармацевтична компания “Еli Lilly&Со” пуска на пазара своя “хит” - антидепресанта Прозак.   Някои от често срещаните странични ефекти на Прозак включват: проблеми в сексуалната сфера, особено при мъжете - понижено либидо, неспособност да се изпитва оргазъм, повишено артериално налягане, кръвоизливи, втрисания, засилен апетит, наддаване на тегло, гадене и повръщане, промени във вкусовите усещания, болки в ушите, често уриниране.

Но най-тежките нежелани реакции са: апатия, параноя, антисоциално поведение, враждебност, тревожност, суицидни мисли, халюцинации, ирационални идеи, хистерия - въобще един експлозивен коктейл от симптоми.    Поради лошата репутация, която Прозак добива през последните години, “Eli Lilly” променя името му на Сарафем, като препоръчва “новото лекарство” за лечение на... предменструален синдром при жени!   Риталин/метилфенидат/ пък е медикамент от групата на амфетаминоподобните психостимуланти. Под тяхно влияние се премахва чувството за умора и сънливост, като се подобрява активното внимание. Появява се усещане за прилив на сили и бодрост, увеличава се работоспособността. Поемането му в по-големи дози води до психомоторна възбуда, агресивност, еуфория или дисфория, безсъние, безапетитие. Риталин никога не е тестван за безопасност и ефикасност при дълготрайна употреба. Но със сигурност е установено, че хроничното му приложение може да доведе до зависимост.    През последните години много ученици и студенти злоупотребяват с Риталин, като го използват в качеството му на стимулант, за да постигат по-добри резултати. Но последствията нерядко са: изтощение, формиране на зависимост или евентуално прибягване към наркотици.