Постинг
22.06.2015 02:33 -
РОДИТЕЛИТЕ И БАБИТЕ СА ПО-МЪДРИ ОТ ЛЕКАРИТЕ
Автор: elenkokoschkov
Категория: Други
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2015 20:55
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 26.06.2015 20:55
Защо съм сигурен, че родителите, повечето от които са без медицинско образование, са способни да се погрижат за здравето на децата си по-добре от педиатрите? Просто защото, те искат и могат да отделят повече време и внимание на децата си, а лекарите не искат и не могат.
Най-важното в диагностицирането на заболяването е анамнезата, фиксирането на промените във външния вид и поведението на болния. Родителите веднага усещат и най- малките промени в настроението на детето, моментално ги забелязват във външния му вид и поведение, знаят наизуст анамнезата му, все едно, че е тяхна. Обикновеният педиатър, пред вратата на който чакат на опашка по тридесет, четиридесет, понякога петдесет пациенти, не знае нищо за доведените за преглед деца, още повече, че няма нито време, нито намерение да го научи. Цялата негова технология - изследвания, рентгенови снимки, инжекции, медикаменти – в повечето случаи не може да замени основаната на здрав разум грижа на информираните родители.
Именно по тази причина педиатърът не може достоверно да реши детето болно ли е, или здраво, а след като е така, на него не може да се вярва напълно. Родителите познават
самочувствието на детето си по-добре от лекарите, те живеят с него, наблюдават го ежедневно с интерес и любов.
Вече споменах за правилата, от които трябва да се ръководите при домашната диагностика, но ще ги повторя, защото са много важни.
Правило № 1
Ако детето не се чувства болно, не изглежда болно и не се държи като болно, то е по-скоро здраво.
Правило № 2
Дайте на Майката Природа време за нейните чудеса преди да подложите детето на потенциално опасно лечение.
Човешкият организъм има поразителна способност да се самолекува – способност, която в повечето случаи превъзхожда всичко, на което е способна медицинската наука и която ‘работи’ без нежелани странични действия.
Правило № 3
Здравият разум е най-добрият инструмент за справяне с болестта. Лекарят едва ли ще има същия успех, тъй като не на това са го учили в медицинския факултет.
Разбира се, има болести, при които няма да се размине без компетентна лекарска намеса, но те се случват рядко, при децата са изключение, а не правило. Възниква въпросът: Как да различим кои болести са сериозни и кои – не.
Това не е лесно, както за лекарите, така и за родителите.
В своята лекарска и преподавателска практика открих, че по-голямата част от лекарите се справят добре с лечението на тежкоболните и се грижат много лошо за здравите пациенти. В това е основният недостатък на медицинското образование.
Студентите и специализантите учат много малко как да опазват детското здраве. Образованието им започва с предпоставката, че всеки влизащ в кабинета им пациент има нужда от лечение.
В медицинския факултет курсът по педиатрия продължава около три месеца, почти през цялото това време студентите учат от остарели учебници за отдавна изчезнали детски болести. Те получават огромни количества предубедена информация за ваксините и нищожни знания по фармакология, макар че ги очаква перспективата в бъдещата им лекарска практика да „зарибят” с медикаменти повече деца, отколкото най- изпеченият наркодилър в техния град.
Четиригодишният курс на обучение в медицинския факултет отделя на фармакологията около шестдесет часа, като в
повечето време на студентите се преподава нейната теория. С конкретни знания за лекарствените вещества лекарите се въоръжават от армията търговски агенти на фармацевтичните компании. Те самите уклончиво се наричат „консултанти” . Ако направим съпоставка с разпространението на уличните наркотици, консултантът ‘играе’ доставчик на отровата, а лекарят – наркодилър.
Цялата статия е тук
РОДИТЕЛИТЕ И БАБИТЕ СА ПО-МЪДРИ ОТ ЛЕКАРИТЕ
Най-важното в диагностицирането на заболяването е анамнезата, фиксирането на промените във външния вид и поведението на болния. Родителите веднага усещат и най- малките промени в настроението на детето, моментално ги забелязват във външния му вид и поведение, знаят наизуст анамнезата му, все едно, че е тяхна. Обикновеният педиатър, пред вратата на който чакат на опашка по тридесет, четиридесет, понякога петдесет пациенти, не знае нищо за доведените за преглед деца, още повече, че няма нито време, нито намерение да го научи. Цялата негова технология - изследвания, рентгенови снимки, инжекции, медикаменти – в повечето случаи не може да замени основаната на здрав разум грижа на информираните родители.
Именно по тази причина педиатърът не може достоверно да реши детето болно ли е, или здраво, а след като е така, на него не може да се вярва напълно. Родителите познават
самочувствието на детето си по-добре от лекарите, те живеят с него, наблюдават го ежедневно с интерес и любов.
Вече споменах за правилата, от които трябва да се ръководите при домашната диагностика, но ще ги повторя, защото са много важни.
Правило № 1
Ако детето не се чувства болно, не изглежда болно и не се държи като болно, то е по-скоро здраво.
Правило № 2
Дайте на Майката Природа време за нейните чудеса преди да подложите детето на потенциално опасно лечение.
Човешкият организъм има поразителна способност да се самолекува – способност, която в повечето случаи превъзхожда всичко, на което е способна медицинската наука и която ‘работи’ без нежелани странични действия.
Правило № 3
Здравият разум е най-добрият инструмент за справяне с болестта. Лекарят едва ли ще има същия успех, тъй като не на това са го учили в медицинския факултет.
Разбира се, има болести, при които няма да се размине без компетентна лекарска намеса, но те се случват рядко, при децата са изключение, а не правило. Възниква въпросът: Как да различим кои болести са сериозни и кои – не.
Това не е лесно, както за лекарите, така и за родителите.
В своята лекарска и преподавателска практика открих, че по-голямата част от лекарите се справят добре с лечението на тежкоболните и се грижат много лошо за здравите пациенти. В това е основният недостатък на медицинското образование.
Студентите и специализантите учат много малко как да опазват детското здраве. Образованието им започва с предпоставката, че всеки влизащ в кабинета им пациент има нужда от лечение.
В медицинския факултет курсът по педиатрия продължава около три месеца, почти през цялото това време студентите учат от остарели учебници за отдавна изчезнали детски болести. Те получават огромни количества предубедена информация за ваксините и нищожни знания по фармакология, макар че ги очаква перспективата в бъдещата им лекарска практика да „зарибят” с медикаменти повече деца, отколкото най- изпеченият наркодилър в техния град.
Четиригодишният курс на обучение в медицинския факултет отделя на фармакологията около шестдесет часа, като в
повечето време на студентите се преподава нейната теория. С конкретни знания за лекарствените вещества лекарите се въоръжават от армията търговски агенти на фармацевтичните компании. Те самите уклончиво се наричат „консултанти” . Ако направим съпоставка с разпространението на уличните наркотици, консултантът ‘играе’ доставчик на отровата, а лекарят – наркодилър.
Цялата статия е тук
РОДИТЕЛИТЕ И БАБИТЕ СА ПО-МЪДРИ ОТ ЛЕКАРИТЕ
АКО ИМАШЕ СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ-ТОВА ЩЕШ...
Борисов уволни зам.министър на здравеопа...
Изпълнителна агенция по лекарствата блок...
Борисов уволни зам.министър на здравеопа...
Изпълнителна агенция по лекарствата блок...
Няма коментари
