Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2015 00:00 - На 23 години изгубих баща си след куп лекарски грешки
Автор: elenkokoschkov Категория: Други   
Прочетен: 6740 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 19.02.2015 22:51


Нямам представа дали такива теми намират място в този форум, вероятно моята ще бъде заключена и забравена, никой няма да й обърне внимание. Но за обикновен човек като мен надеждата е в тези форуми, защото нямам достатъчно власт, за да ме чуят институциите в държавата.    Случаят е следният - септември месец баща ми, при случайни изследвания си откри САМ (защото на личната му лекарка не й пука) че в кръвната му картина левкоцитите са му малко. Преди това имаше някакви болки в ръцете и краката, обикаляше по всякакви лекари за ставите и накрая му казаха, че има артроза. До ден днешен не се разбра дали малкото левкоцити имат общо с онези болки. В средата на семтември от Хематологията в София го изпратиха по спешност в МВР болница в София. Знаем колко е зле там, но тогава нямаше време за мислене и избор. Там прекара около седмица. Единственото, което му се правеше бяха някакви инжекции "ал митрал" за болките в ставите. Последните дни решиха да му вземат все пак костен мозък (трябваше процедурата да бъде повторена, защото в болницата не бяха достатъчно компетентни да разчетат резултатите и се наложи вторият път те да бъдат изпратени в Хематологията). Същевременно краката започнаха да му се подуват (дали от въпросните инжекции или не и това не стана известно). Всеки ден, докато беше във тази болница и ние и баща ми казвахме на лекари и сестри, че краката му са подути, а техният коментар беше "Бели кахъри". Човека излезе, стана ясна и диагнозата малко след това - РАЕБ 2. За тази диагноза няма лечение, освен кръвопреливане в краен случай (ако хемоглобина падне под 100 или поне така ни каза д-р Стоянов, лекуващият му лекар в МВР-то). После започна всеки месец да ходи на контролни прегледи в Хематологията при великия д-р Хрисчев. Левкоцитите почнаха да се покачват (той започна да приема храни, които ги покачват, но дали това е причината отново нямаше кой да ни каже). След вторият контролен преглед бяха стигнали едно нормално ниво и въпросният доктор ни беше казал, че ако и следващият месец е така, ще вземе отново костен мозък малко преди края на тази година и най-вероятно няма да има смисъл повече да ходи там (един вид ни даде криле, от които имахме нужда). Е хубаво де, но краката продължаваха да се подуват, а никой не обръщаше внимание. Дори се стигна до там личната лекарка да идва у дома, да го прегледа. Тя го изпрати спешно на кардиолог (ново 20). Отидохме и д-р Симеонова ни каза, че се налага да влезе в болница за няколко дни, да го налеят с лекарства и да махнат оттоците. Защо ли избрахме Окръжна болница? За 10 дни умориха и него и нас. Как по точно? Ами един красив понеделник, когато отидох при лекуващата му лекарка д-р Тасева да попитам за лечението му, тя ми отговори - "о, той може да умре още през това лечение, може дори и в момента да умре, докато с Вас си говорим". Обяснете ми нормално ли е лекар да бъде толкова директен с млад човек. Попитах я защо. Тя каза, че състоянието му е много зле - той си има ХОББ от години, сега сърцето му било зле + "неизясненото" кръвно заболяване, което явно само на тях им беше така неясно. Само седмица преди това той беше ходил на контролен преглед при д-р Стоева в Токуда, където е диспансеризиран от години и тя му беше казала да си купи/наеме концентратор с кислород, което значително ще подобри състоянието му и което ние направихме веднага. Само преди няколко дни беше и на кардиолог, както вече написах по-нагоре и му бяха казали, че сърцето му е в норма за възрастта. Споменах и за изследванията на кръвта, които се вдигаха. И изведнъж тази Тасева ме срина с думите си. Същевременно в Окръжна му правеха инжекции за разреждане на кръвта (ще кажа след малко защо го споменавам като факт). Няколко дни след като докторката ме уби (меко казано), лсед 2 часа звънене по телефона му (след което някой го изключи аз супер притеснена отидох до болницата и на място разбрах, че баща ми е преместен в Интензивно отделение. Не знам поради каква причина не ме бяха уведомили, а по думите им от предния ден утре щяха да го изписват. Както и да е. Шефа на отделението д-р Марков, първоначално отнове ме стресира като ми каза, чв положението му е критично и правят всичко възможно да не умре. Горе, пък другите пациенти от стаята му ме увериха, че когато са го свалили баща ми е бил добре, говорил е, а оттоците му почти били спаднали (не вярвам те да лъжат, доста обикновени хора бяха). На следващият ден и д-р Марков вече каза, че баща ми е добре (кръвното му се вдига и ако продължава така ще го качат обратно на 8-ми етаж във Вътрешно отделение). Така изминаха още 2 дни, в които кръвното му беше в норма, сърдечната дейност в норма, дишаше без апарат, оттоците и синините ги нямаше. Даже мислеха да му правят пункция на белия дроб, за да изкарат течността, която явно е имал, но поради спад в съсирването на кръвта се отказаха ( а горе 5 дни му биеха инжекции за разреждане на къвта, СРАМОТА Е, ПО ДЯВОЛИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ) На 24.11 в 11 часа аз отидох да го видя. На вратата д-р Марков ме посрещна усмихнат и ме пусна вътре, каза че баща ми е добре. Влизайки в страята го намерих с отворени очи и уста, нереагиращ на викането и побутването ми. В стаята имаше 4-ма лекари на съседното легло и само един реагира като дойде и му провери пулса. Естествено ми отговори, че не може да ми каже нищо, защото не е от това отделение. А д-р Марков след като разбра за състоянието му, продължи да се разхожда съвсем спокойно, само ме помоли да напусна. Попитах го направо дали е жив, той каза не съм казал че не е. Е ДОБРЕ ДЕ, НЕ ПРАВИ НИЩО, НЕ КАЗВА НИЩО, ЗАЩО Е ТАМ ТОЗИ ЧОВЕК?. Аз напуснах, защото бях в шок, сега съжалявам че не останах, да видим как щяха да ме изгонят. Казаха ми, че след половин час ще ми кажат повече. Аз изивках веднага майка ми (която е здравен работник) и най-добрият му приятел. Когато отидохме д-р Марков се покри и изпрати някакъв нагъл очилатко, които ни каза, че баща ми е много зле, на кислородно дишане е и най-вероятно след около час ще почине. Не ни пуснаха даже да го видим, никои не излезе и след този един час. Накрая помолихме лекар от друго отделение за информация, той ни съобщо трагичната вест. Дали баща ми е бил починал, още когато аз влязох и го намерих така, дали през следващите 2 часа ако тогава е бил жив те са правили нещо да го спасят или просто са си пили кафето, докато умира, това няма как да знам. Но знам, че съм на 23 години и го изгубих от куп лекарски грешки, неправилно взети решения и българска глупост. Здравният министър Петър Москов нали е завеждащ на Интензивното отделение в Окръжна, къде е той при тези случаи? Знаете ли през тези 10 дни, колко хора починаха във Вътрешно и в Интензивното (всеки ден по 3-ма, 4-ма). А когато си потършиш правата лекарите ти крещят в най-тежкият за теб момент. За баща ми вече е късно, но хора не ходете в тази болница, там убиват най-безпощадно хора. Държавата ни не върви на никъде. Ако имах повече власт всички лекари от тези отделения и другите споменати по имена щяха да бъдат уволнени дисциплинарно ЛИЧНО ОТ МЕН. Но сега мога просто да пиша по форумите. А ако някой от тези безсрамници го прочете, нека знае аз съм Мила Негревска, дъщерята на Кирил Негревски, пациента когото всички вие убихте. Спете спокойно  10.12.14

ТОва случай от  реалната действителност ,това е Съвременната медицина в  пълния си блясък !!!???!!!

БОЛНИЧНИТЕ ПОРЯДКИ СА ПРОЯВА НА ПЪЛНО НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО. 
Вие трябва да свалите дрехите и да облечете болничната пижама, която ви прави неприкрито уязвими за всякакви прегледи и за безкрайните нападения на лекари, медицински сестри и технически персонал. През повечето време трябва да лежите. Не можете да излизате и да се връщате по свое усмотрение. И трябва да ядете това, което ви дадат, ако успеете. 
И за капак, да спите в една стая с чужди хора, при това с болни чужди хора! 

ХРАМОВЕТЕ НА СМЪРТТА - Д-р Робърт Менделсон

Накрая ще завърша с още един цитат

ЛЕКАРЯТ НИКОГА НЕ ГУБИ - ГУБИ ПАЦИЕНТЪТ. 
Поговорката „Лекарят погребва своите грешки" не е изгубила актуалността си. Понякога сравняват погрешно лекарите с пилотите на самолет. Но когато самолетът падне, пилотът загива заедно с пътниците. 
А ЛЕКАРЯТ НИКОГА НЕ ЗАГИВА ЗАЕДНО С ПАЦИЕНТА.

ЖРЕЦИТЕ НА ДЯВОЛА - Д-р Робърт Менделсон


Тагове:   здраве,   лечение,


Гласувай:
2
0



1. debeloto - покъртително!!!!!
01.01.2016 23:08
покъртително!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenkokoschkov
Категория: Други
Прочетен: 677083
Постинги: 656
Коментари: 1111
Гласове: 2846
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031