Въпрос: Господин президен, Вие смятате, че загубата на Украйна за руснаците е благо, а бившия съветник по национална сигурност…

Дж. Буш: За Бжежински ли говорите? Глуповатият селяк Джими Картър, в политиката не можеше да отличи ябълка от кравешка “палачинка” и затова слушаше идиоти и клоуни. Аз доброволно напуснах поста директор на ЦРУ, защото не исках името ми впоследстви да се свързва с тези измислени истории. Бжежински писа, че без Украина Русия никога няма да стане отново империя. Така си беше в онези времена. Но това е вярно за ХХ век, а ние ще живеем в ХХI – … именно разпадането на Съветския съюз бе моето главно поражение. Имам усещането, че това е външнополитическа Катастрофа, размерите на която още не можем да проумеем.

Въпрос: Не бихте ли развили мисълта си? Та нали Вие приложихте огромни усилия за Победата над СССР?

Дж. Буш: Да, приложих. Но за Победата, а не за нашето Поражение. Съветският съюз играеше важна роля за Америка. Той отдавна нямаше военната възможност да победи нашата страна, но можеше да ни нанесе вреда, непримлива за нас. И ние се страхувахме от това, както хората се страхуват от вълк, или мечка. Ние се учехме да следим за проблемите си, за формата, в която се намираме. Обаче… Сега, когато Съюза го няма, ние, американците, започнахме да забравяме за опасността. Нашите хора започнаха да дебелеят и дебелеят , а сегашната ситуация умножава политическите рискове със своята неопределеност, и според мен, води пряко към катастрофа. Имам предвид, че аз направих всичко за това , че Съюза да остане голям, но гладен и немощен. Аз го храних “от ръка” и го дресирах с моето ласково отношение. В нашата хазна нямаше пари и аз оказвах на Съюза хуманитарна помощ с моите лични финансови средства.

Въпрос: Искате да кажете, че цялата хуманитарна помощ за руснаците, всичките тези пилешки бутчета….

Дж. Буш: Всичко това беше от моите лични средства. На руснаците им трябваха пари и аз, както можех, им помагах. На тях им трябваше храна, и аз заповядвах да ги хранят от моите лични средства. Имаше хора , които заедно с мен спонсорираха, но от федералната хазна не беше похарчен нито цент. Нито цент!

Въпрос: Не мога да разбера, защо сте го правили?

Дж. Буш: Затова , защото “Приятел в нужда е приятел завинаги!” Вие слабо разбирате какво се случи. Русия не е победена, напротив , тя много се засили и на нас ни е нужно тя да бъде Наш Приятел – именно затова аз безплатно хранех всички тези руснаци. А тези, които ме побеждават, искат само да грабят. Руснаците никога няма да забравят и все някога ще ни изпратят сметката за плащане…

Въпрос: Аз не разбирам Вашата увереност, че Русия е станала по-силна? Та тя съвсем неотдавна бе победена…

Дж. Буш: Русия и Съюза са като матрьошки. Те са вложени една в друга. Сега, при разпадането на Съюза, тези Гири вече ги няма. На практика ние се съревновавахме с Русия, но тя беше във вид на Съюз и на краката ѝ висяха огромни Гири .Сега, след разпада на СССР, Гирите изчезнаха. Русия ще преодолее сегашните си проблеми и ще стане много по-зла и могъща, и добре ще запомни всички, които днес я обиждат. Аз бих искал да бъда такъв Приятел на Русия, какъвто Враг бях на Съветите.Трябва да се залага на най-добрия кон! Искате да разберете какви бяха тези Гири? Това се вижда от цифрите – в Съюза имаше две бездънни ями, където изчезваие бюджетния профицит- Селското стопанство и Социалната помощ. Ако Русия може да генерира предишните си доходи и да не харчи за тези губещи позиции в разходите си, то в близките години тя ще стане по-силна и по-опасна от СССР.

Въпрос: Аз не разбирам, как Русия ще се откаже от разходите си за Социална помощ и Селско стопанство?

Дж. Буш: Всичко е в цифрите. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украина. Отива си Украина и за Русия изчезва “черната дупка” в бюджета за дотиране на селото. Основните потребители на социалната помощ са в Средна Азия и Закавказието. След като го няма Съюза, то и Русия, основният донор в Съюзния бюджет, престава да дотира многодетните мюсулмански републики. А по-нататък е чиста аритметика – Украина, Средна Азия и Закавказието се оказват с бюджетни дефицити и потъват в бездната на отчаянието, Русия се оказва с бюджетни профицити и нейната хазна става по-голяма и по-мощна от съветската. А след това тя триумфално ще се завърне и всичко ще ни припомни, още повече, че нашата икономика е на границата на нулевата печалба. Моят съперник Клинтън обещава “да стимулира икономиката”, а това означава ,че ние отново ще влезем в дългове. Нашата икономика е в такова състояние, че ние повече не можем да вземаме заеми. А от своя страна това пък означава , че бюджетът ще е отрицателен и с времето ние ща станем “боси и голи”, а руснаците – богати и могъщи. И заради дружбата със силните и могъщите, моите безплатни бутчета, изпратени тогава, когато те нямат, какво да ядат, ще донесат огромни дивиденти. А биха донесли и още по-голями, ако можех да спра набезите на нашата вечно гладна глутница от хиени и чакали… Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце… Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си – аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят.”

 

Още едни път да споменем, че всичко това е казано в края на 1992 година.Тогава на всички им се струваше ,че Русия лети към дъното, а се оказва ,че Буш всичко е знаел.”

* * *

Според различни източници, текстът на това интервю за пръв път се появява във вид на проспект на “свободна беседа до камината” в “Информационния бюлетин” на журналистката Сара Макледон на 7 юни 1992 година без задължителното в такива случай последващо утвърждаване. Но, въпреки наложилата се практика, впоследствие текстът на цялото интервю не е отпечатан, а вместо това, на 16 юни същата година, авторката предава оргинала като дарение за Библиотеката в Универсистета на Мисури, където той е бил архивиран във “фонда Макледон” (С 2579, инв. № 5185). Тъй като статута на този фонд е бил закрит, библиотеката подготвя реферат на интервюто (текста, който публикуваме по-горе) и го помества на платения сайт ” The State Historical Sosiety of Missouri”- (инв. номер 2579).

На въпросите, кога ще бъде дадено разрешение за публикацията на целия текст на интервюто, г-жа Макледон неизменно е отговоряла или с “no comment”, или че това зависи от решението на мистер Буш.

Веднага след смъртта на журналистката (8 януари 2003 година), от сайта на SHSM са снети, както реферата, но така също и индексираната страница с неговото описание, което крайно е възмутило американците, интересуващи се и от други документи от този фонд.

Джордж Буш – старши, който на 12 юни т.г. навърши 93 години, до този момент, въпреки огромния обществен интерес в САЩ и Русия, нито е потвърдил, нито е отхвърлил автентичността на публикувания откъс на неговото интервю.

P.S.

“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“. (Йоан 8:32)

В новогодищните си поздравления за Новата 2017 година, Президентът на РФ Владимир Путин, в списъка с личните си послания, неочакванао за наблюдателите, за пръв път бе включил и 41-я президент на САЩ Джордж Буш–старши. Някои анализатори направиха предположението, че това подчертано внимание се дължи на факта, че Джордж Буш-старши е единственият президент на САЩ, който, както и Путин, е бил ръководител на една от главните специални служби на своята държава.

Сега, когато сме чели интервюто на Буш-старши от юни 1992 г., не може да не ни направи огромно впечатление факта на пълното съвпадение на оценката на двамата президенти за разпадането на Съветския съюз.

Путин в посланието си до Федералното събрание на 25 април 2005 година казва:

“Разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на века!”,

На срещатата си с учащите се в образователния център “Сириус” в Сочи на 22 юли 2017 година, на въпрос:” Кое е събитието, оказало най-голямо влияние върху живота Ви?”, Владимир Путин споделя: “Сега говоря сериозно: разпадът на Съветския съюз!”

Източник: Поглед.инфо

 

http://rusofili.bg/%D0%B4%D0%B6-%D0%B1%D1%83%D1%88-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0/

 

но сте станали жертва на някакъв сайт от типа на Бъзикилийкс. Такова интервю не съществува, както не съществуват писмата на Маркес и Умберто Еко. Джими Картър е все още жив и за подобни обиди съдът в САЩ е безкомпромисен.

Някой може да признае, друг да лъже...
Истината не може да се скрие завинаги!

Ще се опитам да го намеря

https://www.youtube/watch?v=2MkLSMWF6BA

" Скандальное интервю Буша про доллар, евреев,Россию и Украйну"