Пясък червен край мене бошува,
огнъове и мълнии - дали се страхувам?
Нещо до мене отново почука,
оглеждам се смело - няма никого тука.

Вратата изхлопа, тъмнината разнесе,
но не светлината - отново не беше...
И пак пропадане в дупка огромна
завинаги в нея, сама и безродна.

Къде е онази любов лековита,
за която говорят, и пеят, и пишат?
Няма я, зная, от мен тя е скрита...
затворете я дупката, поне да не дишам.