Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2018 09:59 - Въпреки
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 7353 Коментари: 8 Гласове:
28

Последна промяна: 16.11.2018 10:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Матей Шопкин е роден на 29.09.1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област
image

Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.

Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.

Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.

Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.

В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!


http://www.hera.bg/s.php?n=2346







Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sofisofi - Можеш
16.11.2018 10:03
докрай да останеш човек...
цитирай
2. bven - Благодаря ти, че ми напомни за М.Шопкин - някога писах за него на класна работа:)))
16.11.2018 11:32
Светят искри от копита,
падат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.

Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »

Хубав ден, avangardi!
цитирай
3. donchevav - Ти можеш! Всеки човек поне един път в ...
16.11.2018 20:25
Ти можеш! Всеки човек поне един път в живота си има нужда да чуе тия думи! Стиховете звучат някак гордо, утвърждават човешкото.
Наскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:

"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."

Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))


Жестока орис

В земята ни и хубава, и горда,
велика, плодородна и света,
като безумна и бездарна орда
отвред нахлува неграмотността.

Пронизани от болки и несгоди,
душите ни надават тъжен стон:
Забравихме ли Кирил и Методий?
Не помним ли монаха от Атон?

Да знаеше съдбата ни, Софроний
навярно би напуснал своя храм,
а Христо Ботев сълзи би отронил
и дядо Вазов би извикал: Срам!

Огромен срам, подобен на стихия,
бушува над села, над градове,
и българчета тръгват на просия
под плач на оскърбени векове.

Какъв позор! Каква жестока орис!
Крещим за исторически възход,
но кой на ясен глас ще отговори
какво ще стане с българския род!

Безропотен, безличен, безработен
с дълбоки мъченически черти,
той може би ще стане неграмотен.
А по-нататък?... Бог да го прости!

Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!
цитирай
4. katan - Можеш докрай да останеш човек!
17.11.2018 11:09
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!

Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!
цитирай
5. avangardi - Здравей, sofisofi!
17.11.2018 18:34
sofisofi написа:
Можеш докрай да останеш човек...

Все пак, едно нещо знам със сигурност: Ние сме тук, точно на този кръстопът от време и пространство, за да бъдем хора!

цитирай
6. avangardi - Благодаря, Татяна!
17.11.2018 18:42
bven написа:
Светят искри от копита,
падат брони и врати.
А луна, в облак скрита,
като златен трон блести.

Небосводът забучава. , ,
Пламва над града пожар.
«Слава на Ивайло! Слава
на безстрашната бунтар! »

Хубав ден, avangardi!

Хубаво стихотворение си публикувала!
Из „На този свят” (2017)

ПРОГЛАС

Не, няма да погине моят род,
дордето извори и птици пеят,
дордето детски люлки се люлеят
и слънцето златее като плод.

Сред лятна жега или зимен мраз,
под есенни и пролетни простори
душата ми с неверници се бори
и прогласява с поетичен глас:

На този свят остава моят род
и неговият път ще продължава
с великата борба за чест и слава,
и с огнената жажда за живот!

Прекрасен ден ти желая!

цитирай
7. avangardi - Благодаря, Вени!
17.11.2018 18:51
donchevav написа:
Ти можеш! Всеки човек поне един път в живота си има нужда да чуе тия думи! Стиховете звучат някак гордо, утвърждават човешкото.
Наскоро Матей Шопкин навърши 80 години. На въпрос какво го радва и какво го натъжава най-много в сегашното време, юбилярят, когото някога наричаха "най-младият от априлските поети", отговаря така:

"Радва ме това, че въпреки всички превратности и сътресения в съвременния живот духът на българина остава здрав и силен. И понякога - непримирим! Радва ме голямата истина, че не са погинали мечтите за по-добри и по-благодатни времена за нашата родина, че не е угаснала вярата в правдата, в доброто и в красотата... Натъжава ме разрухата, която е разперила черни криле по всички предели на България; натъжава ме омразата между хората, апатията, загубата на историческа памет. И не на последно място - предателствата във всичките им проклети форми."

Мисля, че това са думи в контекста на стиховете, които си подбрала за нас, Или. Аз пък запомних от последните творби на поета тази, за неграмотността:)))

Благодаря за припомнянето! Поздрави, мила Или!


МАТЕЙ ШОПКИН: “ПОЕТИТЕ ПРИЛИЧАТ НА ИСКРИ, ИЗТРЪГНАТИ ОТ СВОИТЕ ЕПОХИ…”
Не винаги са нужни ветрове.
И люляци. И нощи теменужни.
Не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни.

Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи,
поетите приличат на искри,
изстръгнати от своите епохи.

Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.

март-април 1996 г

Прегръщам те и ти желая приятна вечер!
цитирай
8. avangardi - Благодаря, Кати!
17.11.2018 18:54
katan написа:
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!

Актуален и за днешния ден. Големите са като пророци.
Поздрави, Илче!


Нека бъдем по-усмихнати! По-щедри! По-добри! По-благодарни! По-загрижени!

Нека бъдем по-човечни!

Прегръщам те, Катенце! Приятна вечер ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8279412
Постинги: 1977
Коментари: 10400
Гласове: 95539
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031