ПСИХИАТРИЯТА Е ТОЛКОВА ЕФИМЕРНА НАУКА (АКО ВЪОБЩЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ НАУКА), ЧЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИАГНОЗИТЕ НЕЙНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ МНОГО ЧЕСТО НЕ МОГАТ ДА ДОСТИГНАТ ДО ЕДИННО МНЕНИЕ.    ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО Е ДОКАЗАНО, ЧЕ СЪГЛАСИЕ Е ПОСТИГНАТО ЗА ОКОЛО 54% ОТ СЛУЧАИТЕ. ТОВА Е ТОЛКОВА БЛИЗКО ДО ЗАКОНА ЗА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, ЧЕ СЪС СЪЩИЯ УСПЕХ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ ЗА СЪВЕТ НЕ КЪМ ДИПЛОМИРАН СПЕЦИАЛИСТ, А КЪМ ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОР ИЛИ ШЛОСЕР.    На детето може да бъде препоръчан курс по психотерапия, само защото поведението му се различава от това, което на психиатрите им е хрумнало да смятат за „норма". 
  Разбира се, на децата, които действително имат неврологични нарушения, поражения на мозъка или психосоматични състояния такова лечение може да помогне, но всички останали няма да имат полза.  Нещо повече, лечението може да задълбочи психологичните и емоционални проблеми на детето.    НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПСИХОТЕРАПИЯТА ОТНОВО И ОТНОВО СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ АВТОРИТЕТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В ЧАСТНОСТ Е ДОКАЗАНО, ЧЕ ПРИ ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ СЕ ПОЛУЧАВА СПОНТАННА РЕМИСИЯ ПРИ 70% ОТ СЛУЧАИТЕ - КАКТО ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ, ТАКА И ПРИ ДЕЦАТА. 
  Любопитни резултати са получени в Университета на Уисконсин: сравнявани са болни, на които преди 20 години е бил препоръчан курс по психотерапия. Една част от тях са го посещавали, а други, по някакви причини, не са. Най- позитивното заключение гласи, че както изглежда, лечението не е навредило на пациентите.    Изследвания в Кеймбридж и Съмървил, щата Масачузетс, имат още по-разочароващи резултати: сравнявани са млади хора, получавали в период от пет години индивидуални консултации с психотерапевти и такива,.които не са имали никакви контакти с психотерапевти. 
  ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, СЕ ОТКРИВА, ЧЕ ПСИХОТЕРАПИЯТА ОКАЗВА ОТСРОЧЕНО НЕГАТИВНО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ МЛАДИТЕ ХОРА.    Тридесетгодишни наблюдения, започнати през 1939, показват ясна корелация между курса на психотерапия и последващото криминално поведение.  В ГРУПАТА ХОРА, ПОЛУЧАВАЛИ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ В ЮНОШЕСТВОТО СИ, СЕ ОКАЗВАТ ПОВЕЧЕ ОСЪДЕНИ ЗА ТЕЖКИ И РЕЦИДИВНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ОТКОЛКОТО ПРИ ТЕЗИ, КОИТО В МЛАДЕЖКИТЕ СИ ГОДИНИ НЕ СА ИМАЛИ ДОПИР С ПСИХОТЕРАПИЯТА. ОСВЕН ТОВА, ТЕЗИ, КОИТО СА ИМАЛИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ИЛИ ЧЕСТИ КОНТАКТИ С ПСИХОТЕРАПЕВТИ, ВПОСЛЕДСТВИЕ ПО-ЧЕСТО СА ИЗВЪРШВАЛИ АСОЦИАЛНИ И ПРОТИВОЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ.    И накрая, през 1980, в резултат на 120 изследвания е открито, че малолетните закононарушители, получили психологична помощ, впоследствие извършват повече престъпления от тези, които са избегнали такава. Отчетът за тези изследвания, публикуван в изданието „Глоуб енд Мейл" (Торонто) завършва така: „АКО ИСКАТЕ МАЛОЛЕТНИЯТ ПРЕСТЪПНИК ДА СПРЕ ДА ГРАБИ, НАСИЛВА И УБИВА ХОРА, НЕ ГО ИЗПРАЩАЙТЕ ПРИ СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ, ПСИХОЛОЗИ И ПСИХИАТРИ, НА ГРУПОВИ ЗАНИМАНИЯ В КЛИНИКИ ЗА НЕВРОЗИ И НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ДА ПОМАГАТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МУ. ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕРКИ НЯМА ДА ДОВЕДАТ ДО НИЩО И МОГАТ НАПРОТИВ, ДА ГО НАПРАВЯТ ОЩЕ ПО-АГРЕСИВЕН".    За да не възникнат подозрения, повтарям отново:
Съществуват някои особени психически и неврологични заболявания в детската възраст, причинени от поражения на мозъка. Много от тях са предизвикани от медицински интервенции, за които ви разказах по-рано.

Към тези състояния се отнасят: детска церебрална парализа, синдром на Даун, синдром на Type, аутизъм и др.

Разбира се, ако едно дете има едно от тези състояния, професионалната помощ е уместна, дори и за да се създадат възможности за изпробване на нови методи за лечение (като например предложеният от лекарите Хенри Търкъл от Детройт и Рут Харъл от университета „Олд Доминион" метод на хранителните добавки за пациенти със синдрома на Даун и други нарушения на умствената дейност).
Но това е само при условие, че детето действително е болно, а не че има отклонение от „нормата" в поведението си, което пречи на справянето с него (разликата е очевидна).    ПРОФЕСИОНАЛНА ПОМОЩ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ САМО ТОГАВА, КОГАТО ЯВНО Е НЕОБХОДИМА И ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА, АКО ВИ КАЗВАТ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМА „ЗАТРУДНЕНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО" ИЛИ „СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО", ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪСТОЯНИЕ С ТРУДНО РАЗБИРАЕМО НАИМЕНОВАНИЕ.

ПСИХИАТРИТЕ И ПСИХОТЕРАПЕВТИТЕ ОЩЕ НЕ СА ДОКАЗАЛИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НИТО ЕДНА ОТ ТЕЗИ БОЛЕСТИ! 


Останалото е ТУК 

ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) е добило популярност съкращение за Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност). 



 

Не съм специалист и съм доста впечатлен от Вашата позиция, тъй като моята лична позиция е почти същата. Късно е и вероятно утре ще прочета постинга по-задълбочено. Лека и спокойна нощ.

Затова пък текстовете са писани от доказани специалисти !!!!