Това, което беше известно под името електрошок или електрошокова терапия (ЕШТ), сега често се нарича електроконвулсивна терапия- или съкратено ЕКТ. Този термин е подвеждащ, защото въпреки твърденията на поддръжниците и, ЕКТ не е вид терапия. ЕКТ причинява мозъчни увреждания, загуба на паметта и отслабва интелекта.   В статия излязла на 25 март 1993  в Ново английско списание за медицина (New England Journal of Medicine ) се казва: “ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНАТА терапия е широко използвана при лечението на някои психични разстройства, в частност на депресиите” (стр.839). В броя от 25 март 1990 година на списание Нюзуийк (Newsweek) се съобщава,  че “електроконвулсивната терапия (ЕКТ) ... започва отново да се използва ... оценява се, че актуалният брой американци, на които всяка година се прилага електрошок е между 30 000 и 50 000”,  (стр. 44). Други скорошни оценки предполагат до 100 000 случая годишно.   Психиатрите твърдят, че нещастието -или така наречената депресия- е понякога причинено от неизвестни биологични аномалии в мозъка.    Те обяснявят, че по някакъв неизвестен начин на действие,  ЕКТ лекува тези неизвестни биологични аномалии. Неоспорими доказателства за тези твърдения не съществуват.    Единственият начин, по който ЕКТ помага тъгата, наречена депресия,  да изчезне е като провокира умствена дезориентация и загуба на паметта. Това е точно така, независимо че в момента тъгата или “депресията” е единственото “състояние”, за което ЕКТ се счита за подходящо “лечение”.    В действителност, вместо да лекува депресия, загубата на паметта и умствените способности, причинена от ЕКТ е породила толкова силни страдания у някои пациенти, че те са се самоубили след като въпросното “лечение” им е било приложено.   Принципът на ЕКТ се състои в това през мозъка да бъде пуснато електричество с напрежение от 70 до 400 волта и сила от 200 милиампера до 1,6 ампера (1600 милиампера). Електрошокът може да бъде направен за различни периоди от време -от частица от секундата до няколко секунди.    Елекродите се поставят от двете страни на главата (върху слепоочията) или върху предната и задната страна на главата, така че електричеството да минава само през лявата или само през дясната половина на мозъка (този метод се нарича “едностранна” ЕКТ). Някои психиатри твърдят неправилно, че през мозъка се пуска съвсем малко електричество.    Всъщност, седемдесетте до четиристотин волта и двестате до хиляда и шестотин милиампера са доста мощни. Мощността на електричеството прилагана при ЕКТ е на практика толкова голяма, колкото е и тази в контактите  в дома ви.    Тя би могла да убие “пациента” ако тока не минаваше само през главата. Електричеството при ЕКТ е толкова силно, че може да изгори кожата на главата там, където се поставят електродите. По тази причина, психиатрите използват гел за електродите, наричан още кондуктивен гел, с цел да се предпази кожата от изгаряния причинени от електричеството.   Токът, минаващ през мозъка причинява толкова силни припадъци, придружени с гърчове, че така наречените пациенти, на които се прилага така наречената терапия, са счупвали собствените си кости по време на шока. За да се предодврати това, точно преди така нареченото лечение се дава парализиращо мускулите лекарство.     Разбира се, най-лошата перспектива при ЕКТ са мозъчните увреждания, а не счупените кости.   Електричеството е само един от начините, по които психиатрите предизвикват припадъци у пациентите с предполагаема терапевтична цел.    Според психиатрите, конвулсивните припадъци, провокирани чрез химически средства или инхалирани газове, са точно толкова ефикасни, ако използваме езика на психиатрите, колкото и тези получени чрез ЕКТ.    Интересно е  да се отбележи, че всеки от тези три напълно различни метода за предизвикване на припадъци– газът флуоротил, вдишан чрез маска, Метразол, инжектиран подкожно с помощта на игла или електричеството, пуснато през главата- биха могли да бъдат еднакво “терапевтични” според психиатрите.    Те твърдят, че “терапевтичен” е самият припадък, а не начинът, по който е бил предизвикан.    Но защо конвулсивни припадъци, провокиЛрани по който и да е от тези три напълно различни метода, биха могли да бъдат еднакво “терапевтични”?   Едната теория е, че всички те са еднакво ужасяващи за жертвата (“пациента”), която бива “лекувана”.   Защитниците на ЕКТ твърдят, че благодарение на упойката, която прави процедурата безболезнена, ужасът на ЕКТ принадлежи изцяло на миналото.    Този аргумент въобще не засяга същината на проблема.
Умствената дезориентация, загубата на паметта, загубените интелектуални способности, усещането, след като се събудиш от “терапията”, че същността на собственото ти аз е на път да бъде разрушена- това, а не физическите страдания, са основните неща, които предизвикват ужас.    ЕЛЕКТРОШОКЪТ, НАНАСЯ УДАР НА САМАТА ЧОВЕШКА ЛИЧНОСТ И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ВДЪХВА УЖАС.    Един от начините, по които ЕКТ постига резултатите си е като кара жертвите на тази предполагаема терапия да променят поведението си, начина на изразяване на чувства и идеи с цел да избегнат мъчението и съсипващите ефекти на “терапията”.   Да откажеш ЕКТ не винаги върши работа, защото ЕКТ е често прилагана против волята на “пациента”.   Джонас Робитсчър, д-р по право и медицина, отбелязва:  “Организираната психиатрия продължава да се противопоставя на всякакви съдебни и законодателни ограничения и укази по отношение на “правото” си да прилага електрошок против волята на пациентите”(стр. 279).    По думите на д-р Лий Колмън, психиатър: “В миналото, обосновката за електрошоковете се формулираше с психоаналитични термини- говореше се за особено тежките случаи на свръх-Аз, които понякога се налагаше да получат последователно няколко шока от 110 волта , за да се успокоят. Предполагаше се, че само тогава чувството им за вина можеше да се да уталожи, а не задоволството им – да се облекчи.    Сега могат да се чуят не по-малко абсурдни нервнофизиологични обяснения, този път идеята е, че електрическите удари успяват някак си да подредят по-хубаво химията в мозъка. Все пак, повечето теоретици с готовност се съгласяват, че това са спекулации;всъщност изглежда, че самите те се задоволяват с мисълта за някакъв предполагаемо неизвестен начин на действие на шоковата терапия. ... Истината е обаче, че електрошокът “действа” по прост и недвусмислен начин, който е бил открит от повечето хора, на които е бил прилаган както и от всеки друг, който наистина е искал да разбере за какво става въпрос. За нещастие, защитниците на електрошока (в частност тези, които го прилагат) отказват да признаят какво наистина представлява тяхното “лечение”.   ЕЛЕКТРОШОКЪТ ДЕЙСТВА УВРЕЖДАЙКИ МОЗЪКА. 
Защитниците настояват, че това увреждане е незначително и временно-твърдение, оспорвано от повечето хора, които са били подложени на процедурата.       Освен това, нейните защитници искат да гледат на увреждането като на “страничен ефект”.   Всъщност промените, които се наблюдават когато е приложен електрошок, са подобни на тези, причинени  от каквато и да е друга тежка мозъчна травма - като например удар с чук по главата.

По същество това, което става е , че човек бива зашеметен, объркан и дезориентиран и поради това не може да си спомни или оцени важността на текущите си проблеми. След това , електрошоковете продължават в течение на няколко седмици (по някога и по повече от един на ден), с цел процедурата да “хване”, тоест да увреди достатъчно мозъка, така че човекът да не си спомня, поне за няколко месеца, проблемите, които са довели до това да му бъде направен първия електрошок. Колкото по-тежко е увреждането на мозъка, толкова по-вероятно е някои спомени и способности никога да не се възвърнат.    Така загубата на паметта и объркването в следствие на мозъчна травма не са странични ефекти на електрошока; те са начинът, който семействата (може би несъзнателно) избират понякога, за  да се справят с проблемните и трудни личности.   Мнозина от нас биха поставили под въпрос този толкова съмнителен начин да бъдат заличавани, вместо преодолявани, емоционалните страдания.   В действителност, наскоро след изобретяването на ЕКТ през1938, в медицинските списания започват да се появяват научни трудове върху изследвания на трупове, свидетелстващи за причинени от ЕКТ мозъчни увреждания.    Въпросните мозъчни увреждания включват мозъчни кръвоизливи(анормални кръвотечения), отоци(прекомерно натрупване на течности), кортикална атрофия( изтъняване на мозъчната кора или на външните слоеве на мозъка), разширения на областите около кръвоносните съдове в мозъка, фибрози ( удебеляване и образуване на белези), глиози(анормално разрастване на тъканта), а също така разреждане и частично разрушаване на мозъчната тъкан.  (За справка- Електрошок:осакатяващото му действие върху мозъка, д-р Питър Р. Брегин).    Професионалисти, които са потърсили лекарска помощ срещу депресията и които са били подложени на ЕКТ, са изгубили придобитите през живота им професионални знания и умения в следствие на тази така наречена терапия.   В  щата Тексас, щатският закон изисква хората, които смятат да се подложат на ЕКТ, да бъдат предупреждавани за  причинената от ЕКТ загуба на паметта.    За сметка на това, в повечето щати хората приемащи ЕКТ доброволно правят това без изобщо да са предупредени за увреждането на мозъка и свързаните с него загуба на паметта и интелектуално разстройство, на които се подлагат.    Психиатрите, предлагащи ЕКТ не са  хората, които ще отправят подобно предупреждение.    Защитниците на ЕКТ понякога твърдят, че ако към процедурата се добави упойка, парализиращо мускулите лекарство и вдишване чрез маска на въздух (или 100% кислород) “пациентът” е предпазен срещу предизвикани от ЕКТ мозъчни увреждания.    Но нито упойката, нито парализиращото лекарство или вдишването на кислород могат да попречат на това, което електричеството прави на мозъка. Изследванията на базата на аутопсии, електроенцефалограмите и наблюденията над хора, които са получили ЕКТ показват, че тези, на които ЕКТ е била приложена с упойка, парализиращо мускулите лекарство или са вдишвали кислород страдат от същите мозъчни увреждания, загуба на паметта и интелектуално разстройване както и хората, подложени на ЕКТ без тези допълнения в процедурата.   Някои защитници на ЕКТ твърдят, че новите ЕКТ-апарати с кратки импулси причиняват по-малко вреда от ЕКТ-апаратите със синусоидални вълни, които преобладаваха до 1980.   Целият материал е ТУК