Прочетен: 2864 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2015 09:57
Според съвременната медицина захарният диабет е хронично, развиващо се до края на живота заболяване на обмяната, характеризиращо се с висока кръвна захар (глюкоза). Високата захар е следствие от липсващо производство на хормона инсулин или на липсващ отговор от страна на клетките към него.
Захарният диабет прогресира постепенно, като уврежда кръвоносните съдове и нервите и поразява по този начин сърдечно-съдовата система, очите, бъбреците, периферните нерви и други органи и води до трайна инвалидност.
Когато приемаме храна, тя се разгражда до глюкоза, а инсулинът "вкарва" тази глюкоза в клетките на тялото ни и получената по този начин енергия ги задвижва. При захарен диабет, когато захарта в кръвта след нахранване се повиши, производството на инсулин е недостатъчно, за да се усвои тази захар или клетките на тялото са "нечувствителни" към произведения инсулин. В резултат на това кръвната захар остава висока и неусвоена, а в клетките на тялото ни не постъпва достатъчно количество глюкоза и те остават недохранени. На свой ред високата захар в кръвта се превръща в мазнини, които запушват съдовете и увреждат органите ни.
КОЛКО ВИДА ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ИМА?
Най-общо захарният диабет се дели на две големи групи:
- Първи тип (I-ви тип)
наричан още младежки или инсулинозависим
- Втори тип (II-ри тип)
възрастов, неинсулинозависим диабет
При Първи тип диабет организмът изработва антитела, които унищожават клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин. Изследват се GAD65, IA-2 и други антитела в кръвта. Така панкреасът постепенно атрофира. Резултатът е липса на инсулин, недохранване и отслабване на организма. Лечението е само заместващо - инсулинът се вкарва с инжекции ежедневно да края на живота.
10 % от всички диабетици са с диабет Първи тип. Това по принцип са деца и млади хора до 40 годишна възраст.
При Втори тип диабет панкреасът произвежда инсулин, но той е недостатъчен за нуждите на тялото - 80 % от тези болни са с наднормено тегло. И както дебелият човек става трудноподвижен и муден, така и неговите клетки са „заспали" и „мързеливи" - стават нечувствителни или слабочувствителни към инсулина. Получава се т.нар. „инсулинова резистентност". Тогава панкреасът се опитва да компенсира и произвежда още повече инсулин. Така постепенно и той се изтощава и кръвната захар става още по-висока. Лекарят при Втори тип диабет изписва първоначално таблетки, които „изстискват" панкреаса до последно и когато той съвсем се изчерпи, тогава се минава на инжекции с инсулин. Поне 50% от болните с Втори тип диабет в последствие преминават на инжекции с инсулин, а техните органи се разрушават. От Втори тип захарен диабет по принцип боледуват зрели хора над 40-45 годишна възраст с наднормено тегло и представляват около 90 % от всички диабетици. Има ли изход от тези нелечими заболявания?
СПОРЕД СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ДИАБЕТЪТ Е НЕЛЕЧИМО ЗАБОЛЯВАНЕ, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ЧРЕЗ ЛЕКАРСТВА ДА СЕ НАКАРА АТРОФИРАЛИЯТ ПАНКРЕАС ДА ПРОИЗВЕЖДА ИНСУЛИН ИЛИ ДА НАПРАВИ КЛЕТКИТЕ НА ОРГАНИЗМА ОТНОВО ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ ОТДЕЛЕНИЯ ОТ ПАНКРЕАСА ИНСУЛИН.
При Първи тип диабет медицината вкарва изкуствено инсулин с инжекции, а при Втори тип „изцежда" остатъка от панкреаса със стимулиращи таблетки, а после, като се изчерпи, както и при Първи тип диабет, се вкарва инсулин на инжекции до края на живота.
Установено е обаче, че изкуствено инжектираният инсулин не спира дегенерацията на органите при диабета. Има изследвания, които показват, че самият инсулин, вкаран отвън, има съдова токсичност и засилва усложненията от органно разрушаване при диабета.
ИЗХОД ИМА!
ЗАХАРНИЯТ ДИАБЕТ Е ЛЕЧИМ!- Д-р Г. Гайдурков
НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО: ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕН ПРОБЛЕМ - Д-р Г. Гайдурков
Човешкото здраве е състояние на хармония, при което всички негови параметри са в своите граници. Когато една част или една функция на тялото страда, страда цялото тяло.
Принципът на екологията е принцип на целостта.
Не можем да нарушим едно звено на системата, без това да се отрази на цялата система. Така например, както океаните биха загинали, ако унищожим акулите в тях, така и нашето тяло се разболява като цялостна система, ако променим дори само една негова функция. Ако имаме високо кръвно налягане, това означава не само високо кръвно налягане. Това е симптом, който показва, че цялото тяло е болно и всички органи в него са вече засегнати. Хапчето не решава въпроса, просто поражда илюзия за норма, а болестта напредва.
НЕКА ПОВТОРИМ:
КОГАТО СТРАДА ЕДНА ЧАСТ В ТЯЛОТО, СТРАДА ЦЯЛОТО ТЯЛО БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ!
Не можем да коригираме нарушената функция, без да коригираме живота и функцията на цялото тяло. Организмът не боледува "на парче ", нито се лекува "на парче ". Това е най- големият грях и недоразумение в масово практикуваната медицина днес. Телесната маса е интегрален показател, който дава информация за цялостната функция и състояние на тялото. Не можем да имаме нарушение в телесната маса и да сме здрави едновременно. Променената телесна маса е вече заболяване, ангажиращо всички органи и системи и трансформиращо се постепенно в най-разнородни и на пръв поглед несвързани един с друг симптоми.
СИМПТОМИ, КОИТО ЩЕ НИ ПРЕПРАЩАТ ОТ ЛЕКАР НА ЛЕКАР. НО ДОКАТО НЕ ВИДИМ ЦЯЛОТО ЗАД ЧАСТТА, НЕ МОЖЕМ ДА ОЗДРАВЕЕМ ОТ НИТО ЕДИН!
Банална истина е, че наднорменото тегло е един от най- масовите проблеми на цивилизования свят днес. Според проучване на МБМД с участието на 1305 души от всички райони на България 49 % от българското население е с наднормено тегло, като в Северозападна България този процент е 63!
35 % от тези хора не осъзнават това.
А над 40 годишна възраст 57-67 % от населението са затлъстели хора! При това точно възрастните хора са по-застрашените от сърдечно-съдови заболявания, рак и други дегенеративни заболявания и точно те са тези, които най-малко могат да си позволят наднормено тегло.
Нека повторим:
Възрастта не е оправдание за застлъстяване. Напротив - с възрастта трябва много по-стриктно да следим за оптималната телесна маса, тъй като рискът е много по-голям!
